Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Той се събуди, след като луната залезе, изтърколи се по гръб, без да я пуска, така че тялото й се разпростря по дължината на неговото, както когато бяха на онзи пикник в овощната градина. Ала този път голите им тела се притискаха едно в друго, без нищо да ги разделя. Чувствените докосвания и ленивите въздишки доведоха до бавно, но изключително задоволяващо и за двамата любене, докато тялото й се движеше ритмично в хармонията на тяхното сливане.
Дейвид се събуди много рано. Стаята тънеше в полумрак, а отвън пойните птички бяха подели сутрешния си хор. В изблик на кипяща енергия и жизненост, младият мъж изпита абсурдното желание да се присъедини към песента им. Джослин лежеше свита до ръката му и приличаше повече на седемнадесетгодишно момиче, отколкото на светска жена на двадесет и пет.
Той я целуна леко по челото и тя се извърна към него с тиха въздишка. Изглеждаше прелестна с кестенявата си коса, разпръсната по възглавницата, но и трогателно уязвима.
Дейвид с мъка устоя на изкушението да я събуди. Въпреки магията на нощта, той се опасяваше, че на дневна светлина тя ще чувства известно неудобство. На една хладнокръвна и самоуверена светска дама щеше да е нужно известно време, за да приеме страстната среднощна девица, която бе тайната й същност. Затова беше отлично стечение на обстоятелствата, че се налагаше да отиде в Херефорд за процеса на разбойника. Отсъствието му щеше да даде на Джослин време да привикне с промяната в тяхната връзка и може би тя ще започне да мисли за бъдещия им живот заедно.
Измъкна се тихо от леглото и нежно придърпа завивките до раменете й. Тя продължаваше да спи спокойно, когато той я целуна леко за довиждане, преди да се върне в спалнята Си, за да се облече.
След като й остави бележка, която да получи, когато се събуди, новият лорд Престън препусна към Херефорд, като вече броеше с нетърпение часовете до новата им среща.
Джослин бавно се събуди. В тялото й се преплитаха великолепна отмала и някакво ново усещане. Страните й сякаш бяха ожулени с нещо грапаво. Докосна ги разсеяно и в съзнанието й изплува спомен. Лицето на Дейвид до нейното, настойчивият му шепот в ухото й. Страст, отдаване и сливане до край, които надминаваха и най-дръзките й представи.
Извърна глава и видя, че е сама в леглото. Надигна се. По лявата възглавница все още личеше отпечатъкът от главата на Дейвид. Върху нея лежеше червена роза, около чието стъбло бе увита бележка. Цветето току-що се бе разпъпило и върху кадифените листенца се виждаха няколко капки утринна роса, искрящи като малки диаманти. Червеното бе цветът на страстта. Тя се поколеба за миг, преди да го вземе. Имаше чувството, че бележката щеше завинаги да промени живота й.
Но животът й вече бе променен невъзвратимо. След като вдъхна нежния аромат на розата, Джослин разтвори бележката.
Джослин, за мое огромно съжаление се налага да замина за Херефорд, за да присъствам на процеса срещу онзи бандит. Ще се видим чак довечера. Обичам те.