Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Всъщност нямаше никакво значение дали е сбъркал. Дори и да беше, и това можеше да се окаже негово предимство. Дори навярно повече, отколкото ако се окажеше прав. С малко късмет, можеше да разтърси Кулата така, че никога повече да не може да се възстанови, да раздроби вещиците на късчета, които да се превърнат в прах. Тогава ал-Тор със сигурност щеше да се разколебае, оставайки достатъчна заплаха, за да се използва като остен. А той самият можеше да се придържа близо до истината. Достатъчно близо.
— Разцеплението в Кулата е факт — каза той. — Черната Аджа се надига, победителите държат Кулата, а пораженките са прогонени да ближат раните си в Салидар. — Погледна Балвер и почти се усмихна. Някои от Чедата щяха да възразят, че не съществува Черна Аджа, или по-скоро че всички вещици са Мраколюбки; последните новобранци — със сигурност. Балвер само го изгледа, без никакъв намек за укор, че току-що е произнесъл сквернословие срещу всичко, което отстояваха Чедата. — Единственото решение, което трябва да се вземе, е дали Черната Аджа е спечелила, или е загубила. Аз мисля, че са спечелили. Повечето хора ще сметнат, че тези, които държат Кулата, са истинските Айез Седай. Да им позволим да свържат истинските Айез Седай с Черната Аджа. Ал-Тор е създание на Кулата, васал на Черната Аджа. Навярно това ще мога да го съвместя с обяснението защо все още не съм предприел мерки срещу Салидар. — Чрез своите емисари той бе използвал този свой провал като доказателство за това колко страшна е според него заплахата от ал-Тор: предпочиташе вещиците да се съберат пред вратата на Амадиция, отколкото да бъде отклонен от опасността от Лъжедракона. — Жените там, наплашени от толкова години от проникването на Черната Аджа, най-сетне отблъснати от злото, в което са се въвлекли… — Изобретателността му отиваше на изчерпване: всички те бяха Мраколюбки, какво зло изобщо можеше да ги отблъсне? — но след малко Балвер поде идеята му.
— Навярно са решили да се оставят на милостта на милорд, дори да помолят милорд за закрила. Та те всъщност губят в един метеж, оказали са се по-слаби от враговете си, страхуващи се, че ще бъдат съкрушени; един човек, пропадащ от ръба на пропастта към сигурната си гибел, ще протегне ръка за спасение и към най-големия си враг. Навярно… Навярно са готови да се покаят за греховете си и да се отрекат да бъдат повече Айез Седай?
Ниал се взря в него. Предполагаше, че греховете на вещиците от Тар Валон са едно от нещата, в които Балвер не вярваше.
— Това е абсурдно — отвърна той. — Това бих очаквал само от Омерна.
Лицето на секретаря му остана строго както винаги, но той започна да трие запотените си длани, както правеше всеки път, когато го обидят.
— Да, нещо, което милорд би очаквал да чуе от него, но точно такова, което ще бъде повтаряно по местата, където той подслушва — по улиците и там, където благородниците сеят клюки над чаша вино. Там абсурдните неща никога не предизвикват смях; само ги слушат. На това, което е твърде абсурдно, за да се повярва, обикновено му се вярва, защото е твърде абсурдно, за да бъде лъжа.
— По какъв начин ще го представиш? Не бих пуснал слух, че Чедата се пазарят с вещици.
— Ще бъде само слух, милорд. — Погледът на Ниал се втвърди и Балвер разпери ръце. — Както милорд пожелае. Всяко преповтаряне винаги доукрасява мълвата, така че същината и в най-простичката приказка има най-добър шанс да оцелее. Предлагам четири слуха, милорд, не един. Първият — че разцеплението в Кулата е било предизвикано от метеж на Черната Аджа. Вторият — че Черната Аджа е победила и държи Кулата. Третият — че Айез Седай, отблъснати и изплашени, се отказват от битието си на Айез Седай. И четвъртият — те са се обърнали към вас, търсейки милост и закрила. За повечето хора всеки от тях ще изглежда като потвърждение на другите. — Балвер се усмихна самодоволно.
— Много добре, Балвер. Така да бъде. — Ниал отпи глътка от виното. Жегата го караше да усеща по-силно тежестта на преклонната си възраст. Костите му сякаш бяха станали чупливи. Но смяташе да преживее още достатъчно дълго, за да надвие Лъжедракона и да види света обединен пред лицето на Тармон Гай-дон. Дори да не доживееше, за да поведе сам Последната битка, Светлината със сигурност щеше да му дари поне това. — И искам Елейн Траканд и брат й Гавин да бъдат издирени и доведени в Амадор. Погрижи се за това. Свободен си.