Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Благодаря ви, майко — каза Теодрин, — но не е нужно да си правите този труд. Тиана искаше също така да разбере защо сме останали будни толкова до късно — каза тя след малко, — но ние не й казахме.
— Не е имало нужда да го пазите в тайна, дъще. — Жалко обаче, че не бяха намерили свидетел. Незабелязан, спасителят на Могедиен щеше да остане в сянка. И това бе най-опасното. Крадешком хвърли поглед към късчето пергамент и ръцете я засърбяха да посегне към него. Може би Сюан бе открила нещо. — Благодаря ви и на двете. — Теодрин долови в това знак да напуснат и понечи да изрази почитта си и да си тръгне, но спря, понеже Фаолайн си остана на мястото, без да помръдне.
— Съжалявам, че все още не съм положила Трите клетви — обърна се Фаолайн към Егвийн с нотка на безсилие, — за да знаете, че това, което казвам е истина.
— Не е най-подходящият момент да притесняваме Амирлин — заговори Теодрин, но после скръсти ръце и се вгледа в Егвийн. Търпеливостта се смеси с още нещо на лицето й. Безспорно по-силна от двете в Силата, тя винаги беше начело, но този път сякаш бе готова да отстъпи. В подкрепа на какво?
— Не Клетвената палка превръща една жена в Айез Седай, дъще. — Каквото и да вярваха някои. — Говори ми истината и аз ще ти повярвам.
— Аз не ви обичам. — Фаолайн поклати глава да го подчертае и тъмните й къдрици се разлюляха. — Трябва да го знаете. Вероятно сте смятали, че съм била подла към вас, докато бяхте новачка, когато се върнахте в Бялата кула, след като бяхте избягали, но все още съм убедена, че не сте изтърпяла и половината наказание, което заслужавахте. Може би признанието ми ще ви помогне да разберете, че ви говоря истината. Не че двете нямаме избор дори и сега. Романда ни предложи да ни вземе под свое покровителство, както и Лелейн. Казаха, че ще се погрижат да бъдем изпитани и издигнати, както е редно, веднага щом се завърнем в Кулата. — Лицето й стана още по-гневно.
— Майко — намеси се Теодрин, — това, около което Фаолайн обикаля сега пипнешком, без да се докосне до същността, е, че двете не сме се залепили за вас защото нямаме друг избор. И не го правим от благодарност заради шала. — Тя присви устни, сякаш смяташе, че издигането им в Айез Седай по начина, по който го беше направила Егвийн, едва ли е дар, който да заслужава чак толкова благодарност.
— Тогава защо? — попита Егвийн и се облегна назад. Столът помръдна, но се задържа, слава на Светлината.
— Защото вие сте Амирлинския трон — каза Фаолайн все така ядосано. — Виждаме много добре какво става. Някои от Сестрите смятат, че вие сте куклата на Шериам, но повечето са убедени, че Романда или Лелейн ви казват къде и кога да стъпвате. Това не е редно. — Лицето й се навъси. — Аз напуснах Кулата, защото това, което направи Елайда, не беше редно. Те ви издигнаха за Амирлин. Така че аз съм ваша. Стига да го приемате и да можете да разчитате на мен. Стига да можете да ми се доверите и без Клетвената палка. Трябва да ми вярвате.
— А ти, Теодрин? — бързо каза Егвийн, мъчейки се да запази спокойствие. Достатъчно лошо беше, че знае какво изпитват Сестрите, да го чуе беше… болезнено.
— Аз също съм ваша — въздъхна Теодрин, — стига да ме приемете. — Тя вдигна предупредително ръце. — Знаем, че не сме кой знае какво, но изглежда, сме всичко, с което разполагате. Длъжна съм да ви призная, че се колебаех, майко. Фаолайн бе тази, която настояваше да направим това. Честно казано… — Тя заоправя ненужно шала на раменете си и гласът й стана по-решителен. — Честно казано, не виждам как бихте могли да надвиете Романда или Лелейн. Но ние се опитваме да се държим като Айез Седай, макар все още да не сме такива. Няма да бъдем такива, майко, каквото и да твърдите, докато другите Сестри не започнат наистина да ни възприемат като Айез Седай, а това няма да стане, докато не бъдем изпитани и не се закълнем в Трите клетви.
Егвийн замислено измъкна сгънатото късче пергамент изпод мастилницата и го заопипва. Фаолайн ли беше движещата сила зад всичко това? Изглеждаше толкова невероятно, колкото вълк да се сприятели с пастир. Подозираше, че „неприязън“ е слаба дума за онова, което Фаолайн изпитваше към нея, а и жената трябваше да знае, че Егвийн едва ли вижда в нея потенциална приятелка. Ако двете бяха приели уговорките на която и да е от Заседателките, то това предложение щеше да се окаже добро средство да обезоръжат подозренията й.