С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
В тази поза, с широко разкрачени крака, ръка зад главата и мушама, ясно очертаваща формата и размера на гърдите й, той бе обзет от похотливи помисли.
— Какво да мисля — повтори той дрезгаво. — Мисля, че може да се измокрим.
Тя погледна към небето с очи, по-тъмносини от облаците.
— Сигурно си прав. Но какво ще кажеш за мястото?
Дилън прокара ръка през разрешената си коса и попита нетърпеливо:
— Затова ли тъпчем наоколо половин час? За да чуеш мнението ми за това окаяно парче земя? Можех да ти го кажа, без да си калям новите обувки.
— Не смяташ ли, че е ценно?
— Ценно? — извика той срещу вятъра. — Мисля, че нищо не струва. Вероятно половината е блато.
— Възнамерявам да го купя за Джи Ес Ес.
След това се завъртя кръгом и пое през неравната нива обратно към оградата. Объркан, Дилън тръгна след нея.
— За какво ти е, по дяволите?
— Бъдещо разширение. Моля те, внимавай с бодлите, Дилън.
Минаха успешно през телта и приближиха камиона. Той затвори вратата й и заобиколи отпред на бегом. Тъкмо се вмъкна и седна, когато едри дъждовни капки заудряха по стъклото.
Той изруга мръсните си обувки, после подхвана старата тема.
— Сигурно се шегуваш за покупката на мястото.
— Защо не. Господин Стайн се обади днес. Обсъдих ме няколко евентуални парцела в района. Има благоприятна възможност да купя земя за корпорацията. Всъщност предложението му беше повече под формата на заповед за изпълнение.
— Преди да можеш да построиш нещо по-голямо от барака върху мястото, ще са ти необходими милиони да го подготвиш.
— Ние ги имаме.
Нейното пренебрежение адски го вбеси.
— След като знаеш всички отговори, защо ме доведе?
— За закрила.
Дилън я изгледа ядосано, премести лоста на скоростта на задна, подпря лакът на облегалката, обърна главата си на една страна и бавно потегли към отклонението. Пръстите му на подпряната ръка усещаха косата на Джейд. Беше влажна и мека, а фактът, че забелязва тези неща, го влуди. Искаше му се да я сграби с пълни шепи и да я трие по лицето си. Проливният дъжд охлади стъклата и те се запотиха. В задушния и спарен въздух можеше да вдъхне парфюма на Джейд.
Нейната коса. Нейният парфюм. Беше прекалено осезаема.
Търсейки нещо да го разсее, мярна му се пощенска кутия, закрепена едва-едва на изгнил стълб. Дилън успя да прочете в дъжда името, написано преди години върху назъбената тенекия. Бе избеляло, но все още се виждаше: О. ПАРКЪР.
— Искам да знам какво ще прави малката кучка. — Иван отпъди раздразнено прислужничката, която се опитваше да му сервира допълнително от сладките картофи. Преди четири години Ойла се беше пенсионирала. Дъщеря й я замести, поемайки и грижите за инвалида.
— Донеси ми бутилка коняк! — заповяда той грубо. Когато тя се оттегли да изпълни поръчката му, Иван се загледа в Нийл, който се бе прегърбил в стола си и си играеше с останалата в чинията храна. — Хей, да не си оглушал? Кажи нещо!
Нийл не се помръдна, само вдигна поглед към баща си.
— Колко пъти трябва да го повтарям? Не знам нищо повече от това, което вече ти казах.
Иван грабна шишето от жената и си наля значително количество алкохол в чашата. Нийл кимна, че е приключил с яденето, и тя отсервира чинията му. Върна се в кухнята и те останаха сами в трапезарията — двама души на маса, която би побрала двадесет.
— Предприемачът Бърк вече даде изкопната работа на една бригада от Колумбия. Те започнаха да превозват машините — обясни Нийл.
— Както са започнали, така могат и да ги върнат обратно — намръщи се Иван и си сипа още коняк.
Завъртя количката от масата и я подкара към кабинета си.
— Ела тук! — извика той през празните стаи на къщата. Интериорът не беше променен, освен необходимото за инвалидната количка на Иван.
Нийл влезе след баща си с чаша коняк в ръка.
— Не можеш да ги спреш само с желанието да изчезнат, старче. Вече се изкара голям глупак на градското събрание с ръмженето си като ранен алигатор. Не трябва да се подхожда по този начин, татко.
Нийл се отпусна на коженото канапе.
— Трябва да надвием Джейд чрез нейните хитрости. Бяхме заспали в началото, докато тя купуваше земя за завода. Сега ще бъдем нащрек.
— Какво имаш предвид? — Конякът бе повлиял на киселото настроение на Иван и той беше поомекнал.
Напоследък тираничната му сила се бе постопила. Тъй като катастрофата с влака сериозно повреди здравето му, повечето от задълженията паднаха върху гърба на Нийл. По-рано той отбягваше работата, но после приятно се изненада, че тя беше като игра. Винаги играеше за победа и трудно губеше.
— Следя наоколо какво прави Джейд — обясни той на баща си. — Отвори магазин на строителната площадка в подвижна постройка точно до фургона на Бърк. Единственото любопитно нещо е, че два пъти ходи до мястото на Паркър.