С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Той беше груб и неприятен, но не обичаше да получава подаръци от жени. Напомняше му как едно време госпожа Чандлър го учеше да прави любов. Направи това, направи онова. Не толкова силно. По-силно. По-бавно. По-бързо. Дилън бе добър ученик и не след дълго изгради собствена техника. Харесваше му повече той да има надмощие.
Разбираше, че отношението му беше ненавременно и не се възприемаше, но не можеше да го спре. Изпитваше перверзна наслада, че е едно стъпало над Джейд и я трябваше да си вдига главата, за да разговаря с него. Това, че бе шеф и има възможност да купува нови камиони не можеше да нарани неговата мъжественост.
— Ще трябва да ме закараш вкъщи.
— Разбира се.
— Но първо искам да видя канцеларията ти. — Той не помръдна. Тя му се усмихна престорено мило. — Ако е удобен моментът, господин Бърк.
Той я погледна и разбра, че съществува необявена война на желания. Най-после отстъпи и я въведе във фургона. За да не влезе и кучето, затвори вратата, но съжали. Пространството бе твърде малко за двама души, особено сега, когато беше сам с Джейд.
Никога не бе я виждал облечена с нещо друго, освен деловите й дрехи. Беше се преоблякла след градското събрание в джинси и бял пуловер. Ако не знаеше, не би предложил, че е носила в утробата си бебе цели девет месеца. Бедрата и тазът й бяха стегнати и слаби. Стомах — плосък. Гърдите…
Покашля се леко.
— Телефонните линии ще бъдат прокарани утре.
— Добре — каза тя и се отдалечи от бюрото му. Площта за живеене бе превърната в компактен офис. Единствените лични вещи бяха радио и малък портативен телевизор. — Няма много място за теб самия.
— Нямам нужда.
— Сигурен ли си, че не искаш да наема секретарка.
Дилън поклати глава.
— Ако реша по-късно, ще те уведомя. — Погледът му блуждаеше зад него, към кухнята и спалнята. — Желаеш ли да провериш и леглото ми?
Очите й бързо го фиксираха. Готов бе да обзаложи следващата си заплата, че на върха на езика й беше унищожителен коментар, но тя реши да му го спести. Каза само отсечено:
— Интересува ме единствено къде ще изпълняваш служебните си задължения.
Все пак нейната жилавост имаше предели. Не включваше закачки между половете. Тук изтънчеността й се проваляше. Бе забелязал взаимоотношенията на Спери с мъжете от кабинетите на Джи Ес Ес в Ню Йорк. Тя се чувстваше неудобно и се сковаваше дори когато на шега й правеха предложение. Не ставаше за флирт. За нея съществуваше само или работата, или нищо.
Стигна до заключението, че не е омъжена. Никога не бе споменавала и думата бивш. Веднъж един от младите служители на Джи Ес Ес се беше промъкнал до него пред машината за кафе и попитал:
— Да не би да чукаш Джейд?
Дилън не одобряваше самохвалството между мъжете, особено между непознати.
— А на теб какво ти влиза в работата?
— Заложих петдесет долара на бас.
Дилън спокойно отпи от горещото кафе, докато гледаше заплашително с присвити очи другия мъж.
— Знаеш ли какво, ако искаш да говориш за секс, защо не идеш да си го начукаш и после да се върнеш да ми кажеш как е било?
Явно Джейд бе осуетила плановете на някои свои колеги и те спекулираха със сексуалността й. Самият Дилън беше любопитен относно бащата на детето й, но не се осмеляваше да подхване темата.
— Може би трябва да се вземе още един фургон — обади се тя, инициативна както обикновено.
— За какво ни е?
— Аз също имам нужда от канцелария. Ще бъде по-удобно да е тук, на обекта, а не в града. Освен това ще има къде да се срещаш с помощниците си, да се съвещаваме и така нататък. Какво ще кажеш? Някой, достатъчно голям за моето бюро и заседателна площ.
— Парите са твои.
— Утре ще видя.
— Добре.
— Е, мисля, че това е всичко.
Вече беше на вратата, ръката й на бравата, когато той мина отпред и препречи пътя й.
— Не съвсем, Джейд.
Инстинктивно тя направи крачка назад. Внезапното му движение като че ли я стресна, даже доста, предположи той. Сякаш се страхуваше от него.
— Какво искаш?
Не можеше да си обясни нейната задъханост. Тя ръководеше всичко. Защо трябваше да се страхува от него? Засега отложи личното любопитство и се захвана с практичните въпроси.
— Кажи ми за Иван Пачет.
— Какво да ти кажа?
— Разбирам защо е разтревожен за завода ТексТил. Ще намали властта и влиянието му. Палмето е негово царство и той го е управлявал дълго време.
— Сигурно може да се погледне и по този начин — каза тя.
— Смятам, че ти си погледнала точно така.
— Тоест?
— Знаела си, че заводът ще засегне Пачетови и затова си решила да бъде построен тук.
— Ти прочете проекта. Разбрал си, че Палмето е идеалното място.