С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Но можеше да избереш над десет други градове на югоизточното крайбрежие и те щяха също да бъдат идеални места. Защо точно Палмето?
— Защото ми е познато.
— Което ме подсеща за втория ми въпрос. Защо Пачет мисли, че е нахалство от твоя страна да се показ тук?
Тя отметна глава и оправи падащите по раменете й тъмни къдрици.
— Аз не напуснах Палмето при нормални обстоятелства.
— И в тези „обстоятелства“ са замесени Пачетови?
— И те.
— Особено младият Пачет.
— Защо питаш?
Той се загледа в лицето й за момент и изстреля:
— Кой е бащата на сина ти, Джейд?
— Грейъм няма баща.
— Не може да бъде! Не се е случвало от времето на Витлеем. Беше бременна като напусна Палмето, нали?
Джейд само го погледна със студени сини очи.
— Забременяла си от Нийл Пачет, а той е отказал да се ожени за теб. Така ли е?
— Абсолютно не. Презирам Нийл Пачет и винаги съм го презирала. — Бутна го настрани, отвори вратата и излезе. Кучето скочи на крака и силно замаха с опашка, жадуващо за още благи думи. Тя не му обърна никакво внимание, слезе по стъпалата и се обърна към Дилън от най-долното:
— Виж, знам, че прекалих с теб тази сутрин в града и съжалявам. Трябваше да те успокоя и уверя, че ние владеем положението.
— Наистина ли владеем положението?
— Напълно. Мога да се справя с всички трудности, които се изпречат, а ти сигурно осъзнаваш, че такива няма да липсват, докато не завършим строежа. Трябва да се ангажираш само със засягащите самия обект.
— И моля те, запази предположенията си за моя син и мен само за себе си. А още по-добре — не се замисляй за нас изобщо. След като почне веднъж строежът, ще бъдеш толкова зает, че няма да имаш време за нищо друго, освен за текущите задачи.
Дилън бе по-заинтригуван отпреди. Нейната променлива реакция на въпросите му само подсилваше любопитството му. Градът беше малък. Хората приказваха. Рано или късно щеше да научи за тъмното й минало. Благоразумно реши засега да спре до тук. Заключи фургона и я последва до новия пикап, където тя се бе настанила вече на мястото до шофьора. Той седна зад волана и запали.
— Много е хубав — отбеляза Дилън и огледа кабината.
— Джи Ес Ес е първокласна фирма — категорично заяви Джейд.
Подкара камиона по черния път към магистралата.
— Ще трябва да ме насочваш към дома си. — Знаеше коя къща е наела, но не желаеше тя да разбере, че е така.
Следваше кратките й инструкции и караше през града. Скоро установи, че не го направляваше към къщата.
— Изненадан съм, че живееш толкова далече — вметна той неангажиращо, щом излязоха от очертанията на града.
— Не отиваме направо вкъщи. Искам мнението ти за нещо.
Той я погледна изненадано, но тя не поясни. Продължи да шофира по двупосочното шосе, водещо към Атлантическото крайбрежие.
— Завий надясно на следващото отклонение. — Взе остър завой и се задрусаха по тесен, чакълест път.
— Може да спреш някъде тук. — Щом спряха, тя скочи от пикала. — Бих искала да дойдеш с мен.
Дилън слезе и я последва до ограда от бодлива тел. Ръждясала табелка „Не влизайте“ беше зачукана на един от коловете. Без да й обръща внимание, тя го помоли да разшири и държи двете телта, докато се промуши.
— Знаеш, че е частна собственост — обади се той.
— Да, знам. — Преминала вече от другата страна, Джейд натисна с крака долната тел и опъна максимално нагоре следващата. — Хайде. Няма да ни хванат.
Поради височината си Дилън бе по-предпазлив при промушването между двете бодливи жици. След като преодоля, сложи ръце на хълбоците си и я погледна.
— Е, сега какво? Какво можем да видим от тази страна, невидима от шосето?
Стояха сред разорана нива. Ако тя смяташе, че мястото е чудесно за разходка в природата, да го беше поне предупредила да се преоблече. Беше с дрехите от сутринта без вратовръзката и сакото.
— Исках само да поразгледаме. — Пое през угарите. — Не ми се идваше сама.
— Да дойде сам човек тук трябва да е истинско забавление — пошегува се той. Както и очакваше, тя не реагира.
Половин час трамбоваха из пущинаците. Джейд крачеше край оградата, после го помоли да измери с крачки мястото. Дилън не разбираше причината за странното й желание, но го изпълни. Тя извади бележник от чантата си и отбеляза нещо в него.
Излезе вятър, но тя не го забелязваше, въпреки че развяваше косите й през лицето и устата. Надвиснаха тъмни буреносни облаци. Дилън чу в далечината гръмотевица. А те продължаваха безцелно да се мотаят насам-натам.
Накрая Джейд хвана разпиляната си коса и я задържа здраво на тила си. Вдигна глава към него и попита:
— Какво мислиш?