Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
След като представи тези съображения, Хейвър напомни на президента, че ВМС имат изключителен начин да следят руснаците — жизненоважната операция с подслушването на кабела в Охотско море, която самият Картър беше одобрил едва преди година. Хейвър продължи с описанието на следващата дръзка стъпка, обмисляна от ВМС.
Ами ако Съединените щати успееха да подслушват кабелите на Атлантическата арена? Ами ако бъде изпратена подводница да постави подслушвателен апарат в Баренцево море, където се намират съветските бастиони на ракетните подводници?
„Халибът“ не би била в състояние да направи това, нито пък „Сийулф“. И двете подводници бяха пред изхвърляне, когато им възложиха операцията по подслушването, твърде стари и шумни, за да се промъкват из тези активни води. (По време на този разговор „Сийулф“ се намираше в Тихия океан, за да търси парчета от ракети със специално вадещо приспособление, добавено към една от рибите с камера.) Но ВМС най-после разполагаха с подводница, която можеше да свърши работа, нова, току-що преоборудвана да поема дълбоководни водолази и техника, с която шпионите можеха да сложат новия подслушвател. Наричаше се „Парч“ (SSN-683) и Инман и вицеадмирал Боб Лонг бяха я лансирали след следствието на Пайк. Четиригодишната многоцелева подводница от клас „Стърджън“ беше по-тиха, по-бърза и много по-нова от всяка друга подводница, предоставяна досега за специални операции. „Парч“ имаше ново подслушвателно оборудване, което можеше да поддържа модернизиран подслушвател с далеч по-големи възможности за записване, и бе достатъчно тиха, за да се промъкне под мощния Североокеански флот на руснаците и да постави „бръмбарите“ си в Баренцово море.
Докато Хейвър говореше, типичният брифинг се превърна в диалог между двама ветерани от ВМС. Картър започна да се навежда толкова напред в стола си, че някои от хората в стаята се питаха дали няма накрая да се озове в скута на Хейвър. Сигурно беше, че е заинтригуван и за момента това стигаше. Хейвър и шефовете му все още не търсеха официално одобрение за мисията, още не. Само искаха да знаят дали Картър се интересува, за да продължат планирането.
Получаването на такива ранни показания представляваше добра тактика в работата с всеки президент, но в случая с Картър имаше още причини за бавно, внимателно движение напред. Въпреки миналото си във ВМС Картър търсеше начини да ореже отбранителните програми. Обявил се беше срещу новите оръжейни системи, които Пентагонът налагаше, и така силно наблягаше на нуждата от помирение със Съветския съюз, та някои военни го подозираха, че си пада по комунизма.
Всички в залата знаеха, че изпращането на „Парч“ на такава мисия в пренаселените води носи далеч по-голям риск от откриване и противопоставяне с руснаците, отколкото операцията в пустото Охотско море. „Парч“ трябваше да убягва на дузините съветски бойни кораби и подводници, които постоянно се движеха из Баренцово море. А и тъй като поради географските особености навярно всички кабели в района минаваха край брега, „Парч“ почти сигурно трябваше да монтира подслушвателя в дванадесетте мили съветски териториални води, а може би дори и в международно признатите три мили.
Но очарованието на Хейвър превъзмогна предпазливостта на Картър. Търнър изпадна в екстаз, когато президентът накрая им благодари за брифинга и поиска да го държат информиран. Изглежда, Хейвър не само бе „продал“ на Катрър нова мисия, но и навярно беше гарантирал успеха на програмата за подслушване на кабели през следващото десетилетие.
Все пак въпреки всеобщия възторг оставаше една неприятност, която Хейвър не беше споменал на Катрър. Усещаше се някаква зловеща мистерия в този обрат на съветската стратегия и други техни ходове напоследък. Струваше му се, че руснаците сякаш са намерили начин да разчитат мисълта на американците. Но нямаше достатъчно доказателства, за да е сигурен, нито пък характерни признаци, а само проблясъци с редица любопитни промени в начина на действие на руснаците.
Най-напред те изпращаха многоцелеви подводници като ескорт със своите „Янки“ и „Делта“ в Атлантическия океан. По пътя многоцелевите подводници обикаляха около ракетоносците, сякаш за да търсят евентуално следящи натовски подводници. Второ, руските подводници сякаш чакаха в готовност да следят американските военноморски учения още преди корабите и подводниците им да пристигнат на място. На няколко пъти руски подводници се бяха показвали в местата, определени за учения, но после отменени. В други случаи съветски подводници изскачаха посред ученията, сякаш за да видят как ще реагират американците. И накрая най-новите руски подводници от клас „Виктор III“ бяха много по-тихи от предшествениците си, почти колкото американските. Изглежда, по някакъв начин руснаците бяха схванали идеята, че тишината е от съществено значение. Преди, изглежда, винаги бяха се концентрирали върху количеството.