Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
При тези ранни арктически операции Военноморските сили установиха, че хидролокаторните импулси звучаха съвсем като любовните призиви на местните пръстенчати тюлени. Когато тюлените чуеха импулсите от хидролокаторите — сладък звук, подобен на преминаващ през октавите глас на певец, — отговаряха. Един тюлен отговаряше на вика на подводницата, следващият отговаряше на него, друг — на предишния. Подлудявайки морето, тюлените вдъхновяваха моржовете да се присъединят с камбаноподобното си лаене. При първите плавания тази шумотевица продължаваше с часове, като тюлените отговаряха на подводницата и на други тюлени, моржовете отговаряха на тюлените, а и помежду си. „Парч“ използваше сега хидролокатор, проектиран да избягва флирта с местните бозайници.
Въпреки това плаването беше шумно. Около подводницата се намираха късове лед, отчупен от големи айсберги още по-далеч на север. Тези късове имаха смущаващата склонност да се слепват един към друг или към земята и да създават тежки хребети, достигащи дълбоко надолу. „Парч“ лесно можеше да се натъкне на зона с не повече от два метра разстояние от дъното. Почти невъзможно беше да премине, без да се отърка в леда, при което през трюма преминаваше стържене като от тебешир по дъска, но по-силно. Парчетата лед бяха достатъчно тежки, за да скъсат винтовете на подводницата и да я оставят безпомощна.
Екипажът трябваше да внимава и за по-големите айсберги, които често пъти плаваха на юг и създаваха големи пречки между Гренландия и Канада, както и от другата страна на полюса, между Гренландия и Исландия. Именно айсберг беше спрял „Наутилус“ при опита да премине под Северния полюс през месец юни 1958 г. („Наутилус“ все пак стигна до полюса и отвори нова страница в историята няколко месеца по-късно.)
Когато накрая „Парч“ стигна дълбоките води, можеше вече да се придвижва без препятствия. Това плаване на 1500 мили под Северния полюс беше лесно — дълбочините от триста до три хиляди и шестстотин метра оставяха достатъчно място за маневриране под най-масивните айсберги. След това „Парч“ отново трябваше да маневрира през граничния лед, преди най-после да влезе в Баренцово море.
Време беше екипажът да подготви рибата за влачене по морското дъно в търсене на комуникационни кабели. Предвид заобикалящия релеф и местонахождението на съветските бази можеше да се очаква, че всички подводни телефонни кабели биха преминавали от Мурманск и покрай брега на Колския полуостров, който сочеше надолу от Арктика, образувайки палеца на подобното на ръкавица парче земя, със Швеция и Финландия за пръсти. Навярно кабелът щеше да преминава на около 250 мили източно от върха на носа, преди да прекоси четиридесетте мили, които руснаците наричаха гърлото на Бяло море, и да направи кръг в корабостроителницата Северодвинск.
Нямаше много смисъл да се слага подслушвател в тази част на Бяло море, където подводниците непрекъснато излизаха от корабостроителницата към Баренцово море. Вместо това „Парч“ щеше да търси кабела в район, където може по-лесно да кръжи известно време незасечена, например покрай гранитните скали в най-северната част на Колския полуостров, в отсечката от 250 мили след Мурманск. Търсенето неизбежно щеше да вкара „Парч“ в съветските териториални води от 12 мили, а навярно и в трите мили акватория, признавана от САЩ.
Докато подводницата се промъкваше, хората следяха видео-изображенията от рибата, за да открият онази тънка линия в пясъка, която можеше да е комуникационен кабел. Откриха я горе-долу там, където експертите, планирали операцията, предполагаха, че ще се намира, далеч извън 12-те мили в някои точки, но много по-близо в други. Ясно беше, че този кабел трябва да идва от Северодвинск към основните бази на Северния флот и към щаба на флота край Мурманск.
Накрая Морър подбра място за подслушвателя. В Охотско море кабелът пресичаше цялото дъно и „Халибът“ можеше да постави подслушвателя на 40 мили от брега. Тук не беше ясно точно колко близо до брега се намира комуникационният кабел, но определено бе много по-близо.
Нямаше нужда никой да предупреждава хората, че колкото повече навлиза към брега „Парч“, толкова по-голям става рискът да ги засекат. Хидроакустиците следяха постоянния трафик над главите си, когато водолазите започнаха работа. Единствено късметът можеше да опази екипажа от директно попадение на импулс от съветски хидролокатор. Случеше ли се това, на борда се намираха седемдесет килограма високомощни експлозиви, точно както на „Халибът“ и „Сийулф“.