Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Всичко това съвпадения ли бяха? Или пък имаше засечка в комуникациите? Възможно ли е да действа шпионин? Инман бе изпратил Хейвър и друг офицер от разузнаването, Уйлям О. Стъдман, при флотските адмирали, за да искат помощта им при издирването на възможни течове на информация. Адмиралите обаче не искаха и да чуят. Как е възможно кодираните им комуникационни системи, най-развитите в света, да са компрометирани?
На Хейвър му оставаше единствено да продължава да се рови. Може би на някои от тези въпроси ще даде отговор „Парч“, ако успее да открие и подслуша кабел в Баренцево море. Но затова трябваше да се чака. ВМС под силния натиск от страна на Агенцията по националната сигурност най-напред щеше да изпрати „Парч“ да постави втори подслушвател в Охотско море, в съседство с първия, за да увеличи значително капацитета на подслушване. Изпратиха я донякъде и за да докаже себе си, преди да посмеят да я насочат към другото, много по-опасно море.
Тя се доказа, и още как, и след почти перфектно плаване екипажът й се завърна доста гордо. Сто и четиридесетте души на борда на новата подводница подиграваха екипажа на „Сийулф“, вече вкарана в сух док и направена на парчета. Нарекоха я „Сухопътно пале“ и се шегуваха, че хората й са назначени на работа в „Билдинг 575“, което представляваше номера на корпуса на „Сийулф“. Екипажът на „Сийулф“ обаче си го върна. През 1977 г. нейните водолази поставиха череп от крава до подслушвателя, за да изплашат здравата хората от „Парч“.
И двете подводници се намираха в Меър Айлънд, а екипажите им живееха като съседи в дървени бараки в източния край на острова до стар склад за муниции, далеч от всички други. Нито близостта им, нито общата съдба спираха непрекъснатото им съперничество, особено сега, когато „Парч“ тръгваше на плаване, а хората на „Сийулф“ оставаха тук с възможно най-неблагодарната задача за един екипаж — ремонт. Работеха почти толкова време, колкото и в открито море, а оставаха тук, потни в горещата корабостроителница, за да изпълняват задачи, които изглеждаха по-подходящи за строителни работници, вместо за подводничари. Жените им, децата и приятелките им бяха наблизо, но оставаше вбесяващо малко време за срещи с тях, докато мъжете неспирно се трудеха над трите „Р“ на живота си в корабостроителницата: разглобяване, ремонт, реинсталиране.
Ядрените механици имаха най-лошата участ. Облечени в жълти като канарчета антирадиационни костюми, те трябваше да разрязват подводницата на две, за да снемат и заменят изразходените пръти на реактора. Тази работа беше придружена с толкова много писане на документи, че те започнаха да си припяват „Отрежи още едно дърво за ядрената енергия.“
Инспекторите по реакторите на Рикоувър, които хората от екипажа наричаха змии, бяха навсякъде, а специалните им шлемове бяха достатъчен сигнал, за да предизвикват предавано от уста на уста предупреждение. Знакът „змии на борда“ се придружаваше с бързо показване с два пръста на знака на победата „У“.
В ремонта нямаше нищо славно. Разбира се, сега, когато страната воюваше с Виетнам, в армията изобщо нямаше много славни неща. Изглежда, не само правителството не се отнасяше с уважение към своите въоръжени сили. Заплатите във ВМС не смогваха да догонят летящата инфлация и лихвените проценти, които наближаваха двуцифрено число. Подводничарите с голям трудов стаж изкарваха около 15 000 долара годишно. Говореше се дори, че имало хора от ВМС на купони за храна. Изглежда, нямаше никакво спасение. Дори бар „Конят и кравата“ се превръщаше в свърталище на рокери.
И така екипажът на „Сийулф“ гледаше завистливо през 1979 г. как „Парч“ се готви да отплава за втори път към една тайнствена мисия, така силно очаровала президента Картър. Този път подводницата заминаваше към Баренцово море.
Щеше да мине по може би най-трудния и опасен път, навярно никога неизползван до този момент, заобикаляйки всички съветски контролни точки. „Парч“ щеше да плава право на север от Сан Франциско, край Аляска и през тесния и плитък Берингов пролив, където границите на САЩ и Съветския съюз почти се докосват, а ледът може да потопи подводница по-бързо, отколкото врагът. С една дума, „Парч“ трябваше да измине над 5500 опасни морски мили. Основателно беше руснаците да не очакват „Парч“ в Баренцово море през този маршрут.