Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Междувременно бедната и почти потрошена „Сийулф“ трябваше да продължава операцията по подслушването на кабела. Макар няколко подводничари да поеха риска да разговарят с Пайк, малко неща се промениха. Нищо нямаше да спре мисиите, дори и с подводница, шумна и без късмет от самото начало.
„Сийулф“ бе пропуснала кръщенето си с шампанско, защото при пускането й на вода съпругата на един конгресмен не улучи.
Тя беше същата подводница, която Крейвън отказа да използва за специални проекти през шестдесетте години. В крайна сметка пак я преоборудваха само защото Рикоувър нямаше за какво да я ползва, особено след като се блъсна в подводна планина при учения през 1968 г. Дори след като ВМС я оборудваха с високотехнологична дълбоководна техника, тя продължи да изпъква с конструкцията си от петдесетте години. Едва работещият реактор беше толкова остарял, та екипажът се шегуваше, че ако руснаците някога заловят подводницата, тя ще върне ядрената им програма с 50 години назад. Също така паметна беше и алармата, която хората наричаха „Кучката в кутията“, защото предупреждаваше с женски глас — всъщност гласът на една телефонна операторка от 50-те години, избрана, защото някои хора във ВМС бяха решили, че звучи успокояващо. Тя обявяваше пожари, наводнения и други катастрофи и според екипажа на „Сийулф“ говореше прекалено много.
Взети заедно, неудачите на подводницата и нейните мисии разкъсваха хората между унизително обезверяване и унизителна гордост. Един дневник, воден от млад член на екипажа на „Сийулф“, каквито са рядкост, звучи предимно като каталог на оплаквания. Всеки от екипажа напълно е осъзнавал явната незаконност на воденето на бележки за най-секретните операции на ВМС. Но въпреки това „Сийулф“ правеше история, историята на страната и своята, и младият моряк решил да я запише.
Той описва успешни мисии по подслушване на кабели през 1976 и 1977 г. Разбира се, дневникът започва като технотрилър: „20 юни. Някъде около Сан Франциско. Курс — Русия. Несъмнено, макар че би трябвало да не го знаем — се случват странни неща, а аз съм виждал и по-странни — онази книга на рафта на щурмана — руското крайбрежие, графики за корабоводене, шамандурите…“
В известен смисъл „Сийулф“ беше като всяка друга подводница. Членовете на нейния екипаж играеха същата неприятна игра на сляпа баба и обичаха да се дърлят с фрази от типа на:
— Не бих се изпикал в устата ти, дори ако ти горят зъбите.
Много от записите на автора на дневника представляват една хроника на скуката и самотата на живота в подводницата, където външният свят е представен предимно от скрити на борда купища списания с голи жени и книжлета със заглавия като „Нахакани кучки“. На „Сийулф“ например свръхсекретната риба с камерата беше наречена Щастливата Линда от романа „Щастливата проститутка“ и на порнокралицата Линда Ловлейс.
Еднообразието се прекъсваше от механични повреди, което беше още по-опасно, защото много от тях се случваха в съветски води. Имаше пожари и аварийни спирания на реактора. Ядрените техници бяха така съсипани от дефектния реактор, че се боцкаха със спийд, за да издържат. Проблемите със системата за кондициониране на въздуха в „Сийулф“ станаха толкова сериозни, че докато дебнеха при подслушвателя, екипажът й трябваше да преживее отново дните от „Гъджън“ — палеха отделящи кислород свещи и вдигаха шнорхела, за да се проветряват, докато все още се намираха в съветското Охотско море.
Скоро след този инцидент авторът на дневника се отказва от порно-книжлетата в полза на „Живи“—истинска история за разбит самолет, при който оцелелите трябвало да станат канибали, за да преживеят отчаяните месеци, през които били напълно загубени в леденостудените Анди. Записва мислите си между „сънищата за ром и пресни плодове“, скрит зад завеската на койката си, където единствено можел да намери малко усамотение. Въпреки обществената разгласа на провала с „Гломар“ и независимо от разследванията на Конгреса в подводните сили и най-вече на борда на „Сийулф“ царува секретността.
Затова той криел дневника си от своите командири и от повечето членове на екипажа. И накрая казва, че въпреки пожарите и аварийното спиране на реакторите, е също така впечатлен от подвизите на своята подводница, както и сенаторът Пайк: