Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Шпионите стояха натъпкани в заключената торпедна зала с подслушвателно оборудване, монтирано на лавици за торпедата. Докато „Халибът“ разполагаше с Пещерата на прилепите, „Парч“ нямаше повече място, отколкото всяка друга подводница от късното поколение „Стърджън“. Всъщност, за да се осигури място за шпионите, повечето от торпедата бяха свалени. Подводницата носеше само четири, минималния брой, позволен за мисия.
На шпионите щяха да трябват най-малко две седмици, за да пресеят с електронната апаратура стотиците линии през кабела и да изберат какво да се записва и по кое време чак до идната година. При този процес се разчиташе на компетентни предположения и късмет. Навярно някои канали бяха най-добри през лятото, когато ледът от Баренцево море се разчистваше и руснаците провеждаха военноморски учения. Ракетните изпитания също следваха сезоните. Но линиите, директно свързани към щаба, вероятно функционираха постоянно и можеха да бъдат полезни целогодишно.
Някои линии не бяха кодирани, но много други имаха някаква кодировка. Шпионите се надяваха да изберат онези, които Агенцията за националната сигурност ще има възможност да разчете. Помагаше и фактът, че подслушвателят се беше развивал през годините. Тежеше няколко тона, но миниатюризирането на електрониката и напредъкът в звукозаписните технологии позволяваха по-голям капацитет на записване и известно място за грешки.
Докато траеше всичко това, хидролокационните екрани на „Парч“ се изпълваха постоянно с изображенията на съветски кораби и подводници. Тази активност накара хората да започнат да говорят. Някой прошепна, че „Парч“ е „много, много близо до Мурманск“ и „съвсем до съветския бряг“. Един старшина намери по-цветист начин да опише позицията на някой от младите моряци:
— Толкова близо сме, че би могъл да погледнеш през перископа и да видиш лицата на хората на плажа, ако изплаваш на повърхността.
Докато седяха така, някои от екипажа започнаха да се досещат, че никой не е говорил с тях за опасностите на тази операция. Един от тях го изрази така:
— Ето, тук има повече от сто души, готови да умрат, но дори не знаят, че са в ситуация, в която може и да им се случи.
Накрая работата приключи. Морър сега трябваше само да измъкне хората си оттам и да ги закара у дома. Планът беше незабавно да напуснат района на подслушвателя и да изпратят сигнал „мисията изпълнена“ до друга американска подводница, която обикаляше наоколо през цялата операция на „Парч“. В случай на засичане на „Парч“ точно тя щеше да вдигне шум, да стане примамка и да поеме огъня.
„Парч“, разбира се, поддържаше строго радиомълчание, но имаше специална антена, с която да изпрати сигнала. Обикновено американските подводници работеха на 60 мегахерца, но „Парч“ щеше да изпраща сигнали на 50 мегахерца, по съветски стандарт. Надяваха се руснаците да ги сметнат за свои. На хората на борда сигналът прозвуча като удар на барабани. Бърз удар и посланието замина. „Парч“ изчака отговор, а след това тръгна за дома.
За този подвиг „Парч“ спечели президентска благодарност, най-високата награда. Всеки човек получи сертификат с президентския печат в горния край и подписа на Джими Картър в долния. „Халибът“ беше печелила тази награда два пъти, а „Сийулф“ — никога.
В наградата пише: „По силата на пълномощията, предоставени ми като президент и главнокомандващ въоръжените сили на Съединените щати, изразявам ПРЕЗИДЕНТСКА ПОХВАЛА (ВМС) ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯ ГЕРОИЗЪМ НА «ПАРЧ» (SSN 683) и ефективността на екипажа при провеждането на жизненоважна за националната сигурност операция на Съединените щати в състава на Тихоокеанския флот през 1979 г.“
В следващата бюрократична фраза се криеше един издайнически ред. Той хвалеше „Парч“ за действия „във враждебна среда и недостатъчно добре картографирани океански територии“.
През 1980 г. „Парч“ трябваше да се върне при подслушвателя в Баренцово море, а „Сийулф“ — в Охотско море. Но през февруари на „Сийулф“ избухна пожар по време на изпитанията в открито море. Един генератор се пръсна и изхвърли силен пламък в машинното отделение, докато подводницата се намираше под вода. Екипажът успя да извърши аварийно изплаване, но десет души пострадаха от черния гъст дим. Изнесоха ги на палубата на чист въздух и там ги засне случаен минувач. Вместо да заслужи президентска похвала и да покаже на съперниците от „Парч“, че „Сийулф“ също не пада по-долу подводницата си спечели снимка на първа страница в местен вестник, с текст „Синовете на морския вълк се приличат на слънце след напрегнати изпитания в открито море“.