Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
„Разбрах какво правим — мисия невероятна. Е, САЩ си ги бива наистина — не сме толкова тъпи, колкото ни представят, и страната ни все още има смелост.“
10. ТРИУМФ И КРИЗА
Ричард Л. Хейвър умееше да извърта нещата и да изработва брифингите по-добре от всеки друг. Беше само на тридесет и три години, един от многото началници на отдели във военноморското разузнаване и при това цивилен, но пък беше високоценено протеже на Боби Инман, адмирала, който самостоятелно успя да защити подводните сили при единствената им среща отблизо с разследващата комисия от Конгреса. Хейвър също така умееше да омайва.
Адмирал Стансфийлд Търнър, директор на ЦРУ знаеше това.
Знаеше го и Харолд Браун, министър на отбраната. Затова водеха със себе си Хейвър в този пролетен ден на 1978 г., за брифинг с президента Джими Картър в Белия дом.
Търнър ги представи, докато Хейвър оглеждаше събралите се хора: президента, държавния секретар Сайръс Ванс и завеждащия персонала в Белия дом Хамилтън Джордан. Присъстваше и вицепрезидентът Уолтър Мондейл, макар че тъкмо се беше върнал от дванадесетдневно пътуване до Югоизточна Азия и, изглежда, задрямваше. Хейвър не се притесняваше.
Знаеше, че трябва да задържи вниманието на Картър и че президентът е бивш ядрен инженер и последовател на Рикоувър. Избран беше за програмата за ядрени подводници в началото на 50-те години, но преди първите подводници да излязат в открито море, баща му почина и го извикаха у дома, за да управлява семейната ферма за фъстъци. И все пак Картър продължаваше да гледа на Рикоувър като на свой учител. А и заглавието на своята автобиография за предизборната си кампания „Защо не най-доброто?“ беше взел от израз, използван от Рикоувър, когато печеше него и останалите офицери на бавен огън. Хейвър пък беше офицер от разузнаването, шпионин, летял на разузнавателни самолети по време на войната във Виетнам. Така се беше запознал с Инман, който надзираваше някои от разузнавателните операции на ВМС през войната. Когато Хейвър реши да се уволни от армията, Инман го убеди да стане цивилен аналитик на разузнавателната информация, вместо да следва право.
Хейвър сега искаше да информира Картър за настоящото положение със съветската ядрена заплаха и да изложи нещата така, че да спечели одобрението на президента за планирането на операция, по-смела от всичко досега. От военноморското разузнаване бяха разбрали, че руснаците се възползват от 4200-милния обсег на новите си подводници клас „Делта“ с балистични ракети, като ги карат извън обхвата на американските послушвателни мрежи SOSUS под Азорските острови в Южния Атлантически океан или ги държат в Баренцево море. Подводниците в Баренцово море бяха защитени от кораби и многоцелеви подводници, а се намираха само на един изстрел разстояние от Вашингтон през Арктика или до всяка друга цел по дъга, начертана от Южна Каролина през Оклахома и до Орегон.
Хейвър убеди Картър, че разузнавателните мрежи и шпионските подводници работят усилено за събиране и анализ на новата информация. Във военноморското разузнаване обаче кипеше спор дали решението на руснаците да държат подводниците си в Баренцево море бележи истинска промяна в стратегията или моментна прищявка. Хейвър беше сред хората, които смятаха, че руснаците заемат нови позиции за жестоко ядрено предимство пред Съединените щати.
Когато подводниците „Янки“ бяха най-доброто в Съветския съюз, почти всяка от тях, изпратена в диапазон за стрелба до Съединените щати се намираше на огневата линия на следящите я изотзад американски подводници. При избухване на война тези подводници щяха да потопят съветските още преди да са стреляли. След това, ако и двете страни изстреляха наземните си междуконтинентални балистични ракети, единствено Съединените щати щяха да имат възможност за нанасяне на втори удар от океана. Това беше предимството, за което Военноморските сили се готвеха още от времето на Мак Белия и неговата езда в „Лапон“. Но тази стратегия разчиташе на три неща: съветските подводници да останат относително шумни, да не усещат колко често ги следят и да продължат патрулите си в открито море, където можеха да ги следят.
Но когато подводниците „Делта“ се пребазираха в Баренцево море, Хейвър и останалите започнаха сериозно да обмислят някои основни положения, на които почиваше американската стратегия. В края на краищата от началото на Студената война, американските стратези бяха смятали, че съветските ВМС искат да предизвикат Съединените щати в открито море и че в бойни условия руските многоцелеви подводници ще потопяват преди всичко американските кораби, снабдяващи Европа, както бяха правили германците по време на Втората световна война. Сега сякаш руснаците се обръщаха кръгом в стратегията си и междувременно събаряха носещия камък на американската ядрена стратегия.