Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Хората на Пайк направиха всичко възможно да вдъхнат увереност на човека. Просто го помолиха да им каже къде да се ровят. Обещаха, че ровенето ще се извърши с други средства. Щяха да се изправят пред Пентагона. Не виждаха смисъл да вадят човек на ниско ниво пред обществена комисия, нито пък причина да унищожават свой информатор.
И така, подводничарят проговори—за Пещерата на прилепите, за Охотско море. След това се обади друг човек от службата за специални проекти. В крайна сметка двамата подводничари търсеха отговори точно както старшините от „Халибът“, когато Уайт отказа да се качи на подводницата в Гуам. Искаха да разберат как навлизането в съветски води и поставянето на суперподслушвателя по време на мирни преговори може да доведе до нещо. Искаха да знаят защо от тях се иска да седят като мишени в съветското море. Искаха да знаят дали командването на подводните сили е прекалено старателно или просто безотговорно, защо излага живота им на риск при явно незаконна операция. Положили бяха клетва да се навират сред опасностите. Приемаха това. Но искаха да знаят защо точно тези рискове и тази мисия. Особено много искаха да знаят защо са изпратили в съветското море две от най-старите и шумни подводници във флотата. По това време, към края на 1975 г., „Халибът“ беше изпълнила последната си мисия и щеше да излезе от служба. „Сийулф“, заемаща мястото на „Халибът“, се оказа още по-шумна.
Когато екипът на Пайк започна това разследване, начело поставиха един от нахъсените млади хора Едуард Рьодер. Адмирал Джеймс Л. Холоуей, в момента командващ военноморските операции, контрира с Инман, директора на военноморското разузнаване.
Рьодер беше точно на двадесет и пет години, бивш журналист на свободна практика, на когото останалите от хората на Пайк гледаха като на взискателен, свадлив и прекалено ревностен в опитите си да получи информация. Шокирани бяха от опита му да сваля една секретарка от Агенцията за националната сигурност с надеждата да я накара да издаде някои тайни по време на вечеря или кафе — маневра, завършила с пълен провал.
И все пак Рьодер успя да придаде съвсем човешко лице на тайнствеността около високотехнологичната подводна шпионска война и дори онези, които го критикуваха, смятаха, че е намерил находчиво обяснение за начина, по който тайните са оцелявали през десетилетията в моментите, когато Съединените щати и Съветският съюз са се хващали взаимно в крачка. Както Рьодер виждаше нещата, Съединените щати и Съветският съюз се държаха точно като двама мъже, които непрекъснато играят покер в задимена стая. И двамата лъжеха, но никой не можеше да обвини другия, защото щеше да развали играта.
Сега Рьодер трябваше да намери начин да пробие в един свят, където американските ВМС защитаваха не само собствените си методи, но и тези на врага. Но не беше предвидил Боби Инман. Адмиралът бе решил да шокира него и хората му с факти.
Инман пренебрегна ясните намеци в средите на ВМС, че трябва да мълчи, защото беше убеден, че това просто няма да свърши работа. Само преди две години беше служил като заместник на Холоуей, когато последният беше заместник-началник по военноморските операции. Работата му се състоеше в това да наблюдава Конгреса и пресата. Макар и да нямаше много сериозно предизвикателство към свещената неприкосновеност на военноморските тайни, дори ВМС бяха принудени да преразгледат бюджетите си. Гледал беше как финансите намаляват, след като красиви като на кино адмирали пристигаха на обсъжданията, въоръжени с помощници и заместници, но с малко отговори. От друга страна, беше виждал да оцеляват програми, представени от понапълнели, размъкнати и груби офицери, изправили се пред Конгреса без антураж, но с информация и учтивост.
Той отиде при Рьодер и останалите от персонала на Пайк с малко от очакваната лъскавина на ранга си. Не приличаше на никой от другите адмирали и не говореше като тях. Напротив, беше обикновен, кльощав и издокаран с очила с рогови рамки и униформа с толкова изтъркана и прекалено широка яка, че адмиралските звезди на раменете му изглеждаха не на място. Хората на Пайк го сметнаха за „плашещо умен“. Но се изненадаха повече от това, че ръководителят на военноморското разузнаване, изглежда, имаше желанието да сътрудничи. Инман беше решил да отклони всяка критика или нежелано внимание, като даде на Пайк онова, което иска или поне донякъде. Искаше да поднесе достатъчно информация, за да проумее Пайк основния възглед на ВМС: подводните операции осигуряват жизненоважна информация за съветската заплаха, която не може да бъде получена по друг начин, и че всъщност така се спестяват доста пари.