Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Господарят на Рейвънсби започна да се катери пръв, следван от тъмните сенки на хората си, започнали да превземат безшумно стените на крепостта.
Първи бяха обезвредени часовите, гърлата им бяха прерязани, без да се чуе и звук. Тишина цареше в укрепения замък на графовете Греъм в Редсдейл Форист. Кучетата в двора първи проявиха известно безпокойство, когато миризмата на кръв достигна обонянието им, но нападателите им хвърлиха прясно телешко месо, специално донесено за тях, и те се нахвърлиха върху него.
Когато мъжете от клана Кари приведоха в действие лостовете, за да отворят главната порта, това послужи като сигнал за тревога. Из крепостта забиха барабани, призоваващи рода Греъм да вземе оръжието си. Джони се втурна напред през разбитата врата, следван от хората си. С бой те си проправиха път към главното стълбище, водещо към втория етаж. Джони се биеше като човек, комуто са отнели нещо, сякаш имаше намерение да отсече всяка глава, изпречила се на пътя му. Нямаше да се успокои, докато не забиеше меча си във всеки един от братята Греъм. Както повечето замъци, разположени на границата между Англия и Шотландия, домът на фамилията Греъм беше строен като крепост, за да може да се защитава, и хората на Кари трябваше да разбият десетина врати, преди да се доберат до вътрешните помещения, където се надяваха да открият отбраняващите се братя. Вместо това в голямото помещение видяха само струпалите се на купчина жени и деца, вцепенени от ужас.
Братята Греъм и защитниците им бяха изчезнали през таен проход и вероятно се бяха изпокрили из блатата и мочурищата северно от замъка Куини Мое, до което само те можеха да се доберат, от векове беше известно и предпочитано скривалище. Блатото беше толкова дълбоко, че според древната легенда, две свързани едно за друго копия не можеха да стигнат дъното му. На това място представителите на семейство Греъм нямаше защо да се страхуват от каквато и да било сила.
Джони остави няколко от хората си да пазят жените и децата на братята и се втурна из осеяните с тела коридори на втория етаж, следван от Кинмънт. Върнаха се обратно по кървавите следи, прекосявайки отново галерии и обширни помещения, всички охранявани от хората на Кари, за да стигнат до малките врати в северната стена на замъка, където Джони беше поставил засада в случай, че братята Греъм решат да избягат към блатата.
Навън под сянката на един висок бор се беше разположила група пленници, а до тях лежаха мъртвите и ранени мъже от клана Греъм.
— Четирима от братята са мъртви — каза тихо Адам кимна с глава към проснатите на земята тела.
— А петият? — попита, без да губи време Джони.
— Липсва Матю. Той е в Карлисъл, поне така казва капитанът на охраната им.
— Дявол да го вземе! — изруга недоволно Джони.
— Това ще го накара да се замисли дали да продължава делото.
— Предпочитам да имам по-голяма сигурност — отвърна мрачно Джони, неуморим в стремежа да защити съпругата си.
В тези времена, когато благородниците биваха изтезавани, бесени, обезглавявани, а телата им — насичана парчета за това, че са подкрепяли не този монарх и политическа кауза, която би трябвало, когато животът на бедните не струваше пукнат грош и единственото, което се ценеше у тях, беше способността им да се трудят, когато лоялността можеше открито да се купува и продава, когато защитата на земята и собствеността зависеше само от моралната и физическа сяла на собственика й, естествено беше Джони Кари да с стреми да изпрати всичките братя Греъм в ада.
— Ще трябва да отидем и да го открием.
— Сега?
Той поклати глава, погледът му обхождаше резултата от мощното клане, видът му беше непроницаем.
— Обещах на Елизабет да се върна след два дни. Първо ще се приберем в Голдихаус. Една малка група обаче трябва да се отправи незабавно към Карлисъл. Когато Матю Греъм научи за случилото се, той ще се обгради с охрана. Предполагам, че ще помоли за закрила. Добре че остана жив само един от тях — каза тихо Джони с почти незабележима усмивка.