Магьосникът Куестър Тюс

Гостите празнуваха и пиха през целия ден и нощта и на следния ден и всички се държаха сравнително добре. Кавгите бяха малко и се уреждаха бързо. Хората от Зеленоречието и тези от езерната страна седяха едни до други и разговаряха за това, че ще подновят съвместните си усилия. Саможивите тролове и коболди си размениха подаръци. Дори и чупка гномите задигнаха само няколко кучета на тръгване.

Бен и Уилоу бяха на мнение, че всичко мина много добре.

Едва след няколко дни, когато всичко бе поело нормалния си ход, Бен реши да попита Куестър какво все пак беше сторил на Майкъл Ард Ри. Седяха в една зала в Сребърния дворец, където се пазеха томовете с историята на Отвъдната земя. Това бе огромен кабинет, който винаги имаше дъх на застоял въздух и прах. Разсъждаваха върху някои от древните закони за унаследяване на собствеността върху земята. Бяха само двамата, беше късна нощ и дневната работа бе приключила. Бен отпиваше от чаша вино и си мислеше за всичко онова, което се бе случило през последните две седмици. Тогава мислите му се пренесоха върху Майкъл и той внезапно си спомни, че Куестър така и не му обясни, какво бе направил.

— Какво му направи, Куестър? — попита отново той, след като вече го беше попитал веднъж и в отговор Куестър само сви рамене. — Хайде, кажи ми. Какво направи? Как изобщо разбра каква магия да използваш? Спомням си, че ти си ми казвал, че използването на магията в онзи свят е доста несигурно.

— Ами… в повечето случаи, да — съгласи се Куестър.

— Но не и магията, която си използвал срещу Майкъл?

— О, магията беше по-скоро за ефект. Не беше нужна кой знае каква магия.

Бен остана направо смаян.

— Но как можеш да кажеш това? Та той беше… той беше…

— Изпаднал в дълбоко заблуждение, ако трябва да бъдем точни — довърши мисълта му Куестър. — Спомни си, че моят природен брат бе отговорен преди всичко за това, че той се превърна в един толкова неприятен човек.

Бен се намръщи.

— И значи, ти какво направи? Куестър отново сви рамене.

— Той имаше нужда само от лека промяна на ценностната му система, Ваше Величество.

— Куестър!

— Е, добре — въздъхна магьосникът. — Върнах му съвестта.

— Какво, какво…?

— Извадих бедната му съвест от там, където Майкъл я държеше подтисната и заключена. Използвах магия, за да я уголемя и да й придам първостепенна важност в мисленето на Майкъл — Куестър се усмихна. — Сигурно е изпитал нетърпимо чувство за вина! — и той още по-широко се усмихна. — Е, направих наистина още нещо дребно. Направих и едно дребно внушение в неговото подсъзнание.

Той изви вежди и погледна като котка, изяла канарчето.