Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 227
Перейти на страницу:

— Ти се шегуваш с мен — каза графът, учуден от въодушевлението, с което астрологът изрече своето предсказание.

— Нима на оня, който вече е отправил поглед към небето и е стъпил с единия крак в гроба, му прилича да се шегува? — с достойнство попита старецът.

Графът направи няколко крачки из стаята с протегната напред ръка, сякаш следваше зова на някакъв призрак, приканващ го да извърши велики дела. Като се обръщаше, той неочаквано улови вперения в него поглед на астролога — хитрите му и проницателни очи го стрелкаха е любопитство изпод буйните черни вежди. Високомерният и мнителен дух на Лестър веднага пламна. Той се спусна към стареца откъм противоположния край на просторното помещение и се спря на една ръка разстояние от него.

— Нещастнико! — извика той. — Само да си посмял да хитруваш с мене, ще заповядам жив да те одерат. Признай веднага, че са те подкупили, за да ме измамиш и предадеш. Ти си мошеник, а аз — твоята глупава жертва и плячка!

Старецът прояви известни признаци на смущение, но не повече, отколкото би се смутила и самата невинност пред гневния изблик на графа.

— Какво означава този буен гняв, милорд? — попита той.

— С какво съм го заслужил?

— Дай ми доказателства — изкрещя отново графът, — че не си в таен сговор е моите врагове!

— Милорд — с достойнство отговори старецът, — какво по-добро доказателство искате от това, което сам избрахте. Аз стоя заключен в тази кула през последните двадесет и четири часа, а ключът беше у вас. Часовете на нощта прекарах да се взирам с помътнелите си очи в небесните светила, а през деня напрягах старческия си ум, за да успея да завърша изчисленията на тяхното движение и съчетание. Не вкусих земна храна и не чух земен глас. Вие сам най-добре знаете дали съм имал възможност да го сторя. И все пак ви повтарям — аз, който стоях тук затворен и се трудих упорито в самота, — че през тези двадесет и четири часа вашата звезда заблестя по-ярко от всички други на небосклона. В такъв случай трябва да приемем, че или сияйната книга на небето лъже, или в земната ви съдба е настъпила решителна промяна. Ако през това време не се е случило нищо, което още повече да утвърди вашето могъщество или още повече да увеличи благосклонността към вас, тогава аз наистина съм мошеник, а пророческото изкуство, възникнало за първи път в равнините на Халдея, не е нищо повече от долна измама.

— Вярно е — каза Лестър, след като размисли за момент, — ти беше здраво заключен. Вярно е също, че в моята съдба се извърши промяната, която според теб се сочи в хороскопа.

— А от какво се породи това съмнение, сине мой? — попита астрологът, който отново заговори с наставнически тон. — Небесните светила не търпят недоверие дори от страна на своите любимци.

— Нека се помирим — рече Лестър. — Сбърках, като те заподозрях. Нито на смъртен човек, нито на небесните сили, с изключение, разбира се, на най-висшата сред тях, устата на Дъдли не биха изрекли нещо повече, за да се извинят. По-добре да поговорим за това, което ме интересува в момента. Ти каза, че сред тези светли предвещания се мяркала и някаква заплашителна сянка. Може ли твоето изкуство да открие откъде или от кого иде тази заплаха?

— Моето изкуство — отвърна астрологът — ми позволява да отговоря само едно. В резултат от неблагоприятно и враждебно съчетание на звездите злината би могла да дойде чрез някакъв младеж, предполагам — съперник. Не зная обаче дали става дума за любовни работи или за благосклонността на кралицата. Не мога също да прибавя никакви други сведения за него освен това, че идва от запад.

— От запад — да — отвърна Лестър, — това е вярно. Бурята наистина се задава от тази посока. Корнуол и Девън, Роли и Тресилиан — звездите сочат един от тях, но аз трябва да се пазя и от двамата. Ако съм се отнесъл несправедливо към изкуството ти, то срещу това ще те възнаградя богато.

Той взе кесията със злато от касетката, която беше пред него.

— Давам ти два пъти повече, отколкото ти е обещал Варни. Бъди предан, бъди ням, подчинявай се на нарежданията на моя щалмайстор и не роптай, че заради мен ще прекараш известно време в самота и ще търпиш някои ограничения. Всичко това ще бъде щедро възнагредено. Варни! Отведи този достоен старец при себе си. Отнеси се към него с най-голяма грижа и внимание, но гледай да не влиза във връзка с никого.

Варни се поклони, а астрологът целуна ръката на графа за сбогом и последва щалмайстора в една съседна стая, където бяха донесени за него вино и храна.

1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)