Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
— Ами ти какво смяташ да правиш? — попита Тресилиан.
— Ще търся убежище другаде — във Франция, в Испания или в Индия — било Западна, било Източна — все едно — отвърна Уейланд. — Остана ли близо до бърлогата на този Дубуби, Деметрий или както го наричат сега, аз рискувам живота си.
— Е, това идва доста навременно — каза Тресилиан. — Искам да ми свършиш една работа в Бъркшир — не в онази част, където те познават, а в противоположната. Преди още да беше възникнала причината, поради която търсиш да се укриеш, бях решил да те изпратя там с едно тайно поръчение.
Ковачът изказа готовността си да изпълни задачата и Тресилиан, като имаше пред вид, че той знае целта на пребиваването му в двора, откровено му разказа всички подробности. Осведоми го за споразумението си с Джайлс Гозлинг, каза му и за признанието на Варни през днешния ден в залата за аудиенции, потвърдено после и от самия Лестър.
— Сам виждаш — допълни той, — че при обстоятелствата, в които съм поставен, нужно ми е да следя най-внимателно всяка стъпка на тези безскрупулни хора — Варни и неговите съучастници Фостър и Ламборн, а също така и самия лорд Лестър, който, както подозирам, в цялата тази история е по-скоро измамник, отколкото измамен. Ето ти моя пръстен — той ще ти послужи за парола пред Джайлс Гозлинг. Ето ти и пари — сумата ще бъде утроена, ако ми служиш вярно. И тъй, тръгвай за Къмнър и разбери какво става там.
— Заминавам с двойно по-голяма готовност — отговори ковачът, — първо, защото служа на ваша милост, а вие винаги сте били добър към мене, и, второ, защото трябва да избягам от стария си господар, който, ако не е пълно въплъщение на дявола, то с намеренията си, с думите и постъпките си прилича най-малкото на демон-изкусител. И той обаче трябва да се пази от мен. Сега аз бягам от него както преди. Ако тази постоянна гонитба обаче ме разядоса, в гнева и омразата си аз ще подгоня него. Ще нареди ли ваша милост да оседлаят коня ми? Трябва само да оставя лекарството на лорда, разделено на съответните дози, и да му дам някои указания. Безопасността му сега ще зависи само от бдителността на неговите приятели и слуги. От миналото вече е спасен, но сега нека се пази от бъдещето.
Уейланд Смит направи прощалното си посещение при граф Съсекс, даде му напътствия за режима и диетата и без да дочака утрото, напусна замъка Сей.
ГЛАВА ОСЕМНАЙСЕТА
Настъпва миг —
той вече е дошъл и ти си длъжен
под дните си до днес черта да теглиш.
Над теб съзвездия победни греят,
планетите — в щастливи съчетания
за теб, — ти казват: „Твоят час удари!“