Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 105 106 107 108 109 110 111 112 113 ... 227
Перейти на страницу:

Роли беше достатъчно разумен и предвидлив, за да премълчи най-важното — случая със стиха, на който Елизабет бе благоволила да намери рима, — но от известните вече на всички останали обстоятелства беше ясно, че той до голяма степен е спечелил благосклонността на кралицата. Всички бързаха да го поздравят за щастливия поврат на съдбата му. Едни правеха това от искрено приятелство, други — може би с надеждата, че и те биха могли да се възползуват от неговото издигане; повечето обаче го поздравяваха, ръководени и от двете чувства, защото смятаха, че благосклонността, проявена към когото И да е от свитата на Съсекс, е общ успех за всички. Роли благодареше учтиво, но отговори с подобаваща скромност, че един благосклонен прием не означава още нищо, че една лястовица пролет не прави. Той обаче забеляза, че Блънт не се присъедини към всеобщите поздравления, и леко засегнат от това явно неуважение, открито го попита за причината. Блънт му отговори също тъй откровено:

— Драги ми Уолтър, аз ти желая доброто не по-малко от всички тези глупци, които гръмко крещят поздравления в ухото ти, защото ти си спечелил височайшето благоволение. Обаче се страхувам за тебе, Уолтър (тук той изтри честните си очи), страхувам се истински. Тези придворни ласкателства, тези преструвки и случайни проблясъци на благосклонност от страна на красиви жени са само машинации, хитри уловки, които са превърнали в жалки пенита не едно състояние и са довели не малко красиви и остроумни контета до близко познанство с тъпия дръвник и острите брадви.

След тия думи Блънт стана и излезе от залата, а Роли продължи да гледа след него с такъв израз, който за миг хвърли сянка върху смелото му и одухотворено лице.

В това време в залата влезе Стенли и се обърна към Тресилиан:

— Лордът се нуждае от вашия Уейланд, а той току-що пристигна с някаква лодка и не иска да отиде при него, преди да се е видял с вас. Човекът, както ми се стори, изглежда разтревожен от нещо, затова е добре веднага да го видите.

Тресилиан незабавно излезе от залата и нареди да запалят светлините в една от съседните зали и да доведат Уейланд там. Като видя ковача, той остана поразен от развълнувания му вид.

— Какво се е случило с тебе, Смит? — попита Тресилиан. — Да не би да си срещнал дявола?

— По-лошо, сър, много по-лошо — отговори Уейланд. — Видях самия базилиск107. Благодаря на бога, че аз го видях пръв, а не той мене. Щом не ме забеляза, не е толкова опасен.

— Говори ясно, за бога — рече Тресилиан, — какво искаш да кажеш с това?

— Видях предишния си господар — отвърна Уейланд, — Снощи един приятел, с когото се сближих тука, ме заведе да видя дворцовия часовник, считайки, че се интересувам от такива произведения на изкуството. И там, на прозореца на една кула, до самия часовник, видях някогашния си господар.

— Сигурно си се припознал — каза Тресилиан.

— Не съм се припознал — отвърна Уейланд. — Оня, който веднъж е видял лицето му, ще го познае и сред хиляди други. Беше облечен в някакви странни дрехи, но благодарение на бога аз мога да го позная във всякакъв вид, а той мене — не може. Въпреки това не желая да предизвиквам съдбата, като се навъртам близо до бърлогата му. Дори актьорът Тарлтън не би могъл да се преправи така, че Дубуби рано или късно да не го познае. Още утре трябва да замина. При отношенията, които имаме, ако остана близо до него, ще се изложа на сигурна смърт.

— А какво ще стане с граф Съсекс? — попита Тресилиан.

— След като взе лекарството, не го заплашва вече никаква опасност. Ще продължава да взема всяка сутрин на гладно сърце малко орвиетан — колкото бобено зърно. Трябва обаче да се пази от повторно заболяване.

— А как да го предпазим от него? — попита Тресилиан.

— Чрез такива мерки все едно, че го пазите от самия дявол — отговори Уейланд. — Нека готвачът на лорда сам да коли животните, чието месо се поднася на масата, сам да готви всичко, а подправките да се вземат само от верни хора. Нека майордомът сам поднася блюдата, а икономът да се грижи готвачът и майордомът винаги да опитват храната, която единият готви, а другият поднася. Нека лордът не употребява други парфюми, мехлеми и брилянтини освен онези, приготвени от доверени хора. В никакъв случай не бива да пие с непознати и да яде с тях плодове — било за обед или по някакъв друг повод. Още по-старателно трябва да спазва тези предохранителни мерки, ако отиде в Кенилуърт. Болестта и предписаната му диета ще оправдаят пред хората необичайното му поведение.

вернуться

107

В митологията — влечуго със смъртоносен поглед и дихание.

1 ... 105 106 107 108 109 110 111 112 113 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)