Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
— По-вярно е да се каже, милорд, че вашата любов изигра предателска роля спрямо вашето величие и ви препречи пътя към почести и власт, каквито не са били предлагани досега на никой друг. За да направите високоуважаваната лейди графиня, вие сам изпуснахте възможността да станете…
Той млъкна, сякаш нямаше желание да довърши започнатата фраза.
— Да стана какво? — попита Лестър. — Изкажи докрай мисълта си, Варни!
— Да станете КРАЛ, милорд — отговори Варни. — И то крал на Англия! Не мисля, че това, което казвам, е измяна към кралицата. Тя само би спечелила, ако се сдобие с онова, което й желаят от сърце всички поданици — жизнен, благороден и доблестен съпруг.
— Ти бълнуваш, Варни — каза Лестър. — А освен това в наше време имаше достатъчно случаи, които да накарат един мъж да придобие отвращение към венчалната корона, която ще вземе от скута на жена си. Спомни си за съдбата на Дарили в Шотландия.108
— Дарили? — рече Варни. — Оня глупак и дръвник, оня размекнат хапльо, който се остави да го изстрелят във въздуха като празнична ракета! Ако Мери се бе омъжила за благородния граф, който бе предопределен да раздели с нея трона, тя щеше да има съпруг със съвсем друг характер. И този съпруг би намерил в нейно лице жена, послушна и любеща, като съпругата на най-скромния земевладелец, която язди след ловните кучета и държи юздата, докато мъжът й се качва на коня.
— Можеше да бъде и така, както казваш, Варни — рече Лестър и върху разтревоженото му лице се появи самодоволна усмивка. — Хенри Дарили не разбираше нищо от жени, а мъж, който не познава жените, не би могъл да се оправи с Мери. Елизабет обаче е съвсем друго нещо, Варни. Мисля, че като й е дал сърце на жена, бог й е дал и мъжки ум, за да сдържа буйните пориви на сърцето си. Аз я познавам добре. Тя приема благосклонно всеки израз на любов и дори му отвръща, слуша с цялата си душа сладникави сонети и също им отговаря, способна е да насърчи ухажването до оная граница, когато то трябва да премине във взаимно споделяне на нежни чувства, но тук тя поставя едно nil-ultra109 на всичко, което би трябвало да последва по-нататък, и не би заменила дори една нищожна частица от върховната си власт за цялата азбука на Купидон и Хименей110.
— В такъв случай толкова по-добре за вас, милорд — отвърна Варни, — тоест, щом сте убеден, че нравът й е такъв и че не можете да се домогнете да станете неин съпруг. Сега сте любимец на Елизабет и бихте могли да останете такъв, ако графинята в Къмнър хол продължи да живее в неизвестност.
— Горката Еми! — с дълбока въздишка рече Лестър. — Така много й се иска да бъде призната пред бога и пред хората!
— Е, да, милорд — каза Варни, — но разумно ли е нейното желание? Там е въпросът. Нейните религиозни скрупули са задоволени, сега тя е уважавана и обичана съпруга и се радва на обществото на своя мъж всеки път, когато неговите важни и тежки задължения му позволят да я зарадва с присъствието си. Какво повече може да иска? Аз съм сигурен, че една толкова добра и любеща съпруга ще се съгласи по-скоро да преживее целия си живот в такава неизвестност — във всеки случай не по-голяма от тази в Лидкоут хол, — отколкото да накърни дори и с една йота честта и величието на своя съпруг, като настоява да ги сподели с него, преди да е дошло времето за това.
— Има нещо вярно в това, което казваш — отвърна Лестър.
— Появяването й тук сега би било направо съдбоносно. И все пак трябва да я видят в Кенилуърт. Елизабет няма да забрави, че е дала такова нареждане.
— Позволете ми да отложа за утре окончателното решение на тази трудна задача — рече Варни. — Трябва ми време да дооформя Плана, който вече имам наум и който, надявам се, ще задоволи кралицата, ще се хареса на високоуважаваната лейди и ще остави неразкрита съдбоносната тайна. Има ли ваша светлост някакви други поръчения за тази вечер?
— Искам да остана сам — каза Лестър. — Върви си, но остави на масата стоманената ми касетка. Бъди наблизо, за да мога всеки момент да те повикам.
Варни се оттегли, а графът отвори прозореца и дълго и тревожно гледа към бляскавия рой звезди, блещукащи на величествения летен небосклон. От устните му неволно се отрониха думите:
— Никога не ми е била така потребна благосклонността на небесните светила, както сега, когато земният ми път е тъй тъмен и объркан.
Добре известно е, че в ония времена хората дълбоко са вярвали в голословните предсказания на астрологията и Лестър, макар суеверието да му беше чуждо, не стоеше в това отношение по-високо от своята епоха. Тъкмо обратното — твърди се, че той покровителствал проповедниците на тази лъжлива наука. Вярно е обаче, че желанието да се надникне в бъдещето, което е тъй присъщо на всички хора, е изявено най-силно у ония, които са свързани с държавните тайни, с опасните интриги и коварство на придворния живот.
108
Хенри Дарили Стюарт (1545–1568 г.) — вторият мъж на Мария Стюарт, станал жертва на заговора на фаворита на Мария, граф Бозуел.
109
Нищо повече (лат.).
110
В гръцката митология — бог на брака.