Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
След като огледа внимателно стоманената касетка, за да се увери, че никой не я е отварял и че ключалката не е била насилвана, Лестър я отключи и извади от нея шепа златни монети, които постави в копринена кесия. После извади един пергамент, изпъстрен целия със знаците на планетите и с ония схеми и изчисления, които се използуват при съставянето на хороскопи, и се взира в него в продължение на няколко минути. Накрая извади от кутията голям ключ, повдигна гоблена, който покриваше стената, пъхна ключа в ключалката на малка тайна врата в ъгъла на стаята и отвори вратата, зад която се разкри тясна стръмна стълба.
— Аласко — извика графът достатъчно високо, за да го чуе обитателят на кулата, до която извеждаше стълбата. — Аласко, чуваш ли ме, слез долу!
— Ида, милорд — чу се отговор отгоре. След това от тясната стълба се разнесе шум от бавни старчески стъпки и в покоите на графа влезе Аласко. Астрологът беше дребен човек и изглеждаше много стар поради дългата бяла брада, която се разстилаше върху черната му дреха и стигаше чак до копринения пояс. Косата му беше също така бяла като брадата. Веждите му обаче бяха толкова черни, колкото и засенчените от тях остри, проницателни черни очи и това придаваше на физиономията на стареца някакъв необикновен и див вид. Страните му бяха все още свежи и румени, а със своя остър и дори свиреп израз очите му напомняха очите на плъх. Поведението му не бе лишено от достойнство и макар да се държеше почтително, гадателят по звездите очевидно се чувствуваше тук доста свободно и дори си позволяваше да разговаря наставнически и повелително с първия любимец на Елизабет.
— Твоите предсказания не се сбъднаха, Аласко — каза графът, след като се поздравиха. — Той оздравява.
— Синко — отвърна астрологът, — позволете ми да ви припомня, че аз не съм предсказал неговата смърт. Освен това няма такива предсказания, основани на положението на небесните тела и на пресичането на пътищата им, които да не зависят в последна сметка от волята божия. Astra regunt homines, set regit astra Deus111.
— Каква полза има тогава от твоя занаят? — попита графът.
— Ползата е голяма, сине мой — отвърна старецът, — тъй като аз мога да предскажа естествения и вероятен ход на събитията, макар този ход да се ръководи от висшата сила. Ако разгледате например хороскопа, който ваша светлост ми предостави да направя, ще видите, че щом Сатурн се намира в шести дом — в опозиция на Марс — и излиза от дома на живота, това не може да означава друго освен дълга и опасна болест, чийто изход е във властта на бога, макар че може да последва и смърт. Все пак, ако знаех името на лицето, бих могъл да съставя нова схема.
— Неговото име е тайна — каза графът, — но и аз трябва да призная, че твоето предсказание не се оказа съвсем невярно. Той беше болен, опасно болен, но не умря. А успя ли да направиш наново моя хороскоп, както ти е наредил Варни, и готов ли си да ми съобщиш какво казват звездите за сегашното ми положение?
— Моето изкуство е винаги на ваше разположение — каза старецът. — Ето, сине мой, картата на твоята съдба. Според указанията на тия благословени пътепоказатели, които оказват такова влияние върху нашия живот, съдбата ви е бляскава, макар че не са ви спестени нито тревогите, нито трудностите, нито опасностите.
— Ако не беше така, моята съдба не би била съдба на смъртен — рече графът. — Продължавай и бъди сигурен, че говориш с човек, който е готов да понесе съдбата си — и в делата, и в любовта — така, както подобава на английски благородник.
— Вашата смела готовност да действате и да страдате ще бъде подложена на още по-голямо изпитание — отвърна старецът.
— Звездите подсказват за oute по-прославена титла и още по-висок сан. Вие сам трябва да отгатнете какво означава това, защото аз не бива да го назовавам.
— Умолявам те, назови го! Кажи го — аз ти заповядвам! — извика графът и очите му заблестяха.
— Не мога и не искам — отговори старецът. — Гневът на господарите прилича на този на лъва. Но ето вижте и преценете сам. Венера, която влиза в дома на живота и е в добра позиция, в съвпад със слънцето, струи обилна сребърна светлина, примесена със злато. Това предвещава власт, богатство, почести — всичко, за което жадува гордото сърце на мъжа, и то в такова изобилие; никога бъдещите августи на древния и могъщ Рим не са могли и да чуят подобно предсказание за слава на своите haruspices112, каквото моето изкуство разкрива на любимия ми син, тълкувайки тези щедри знаци.
111
Звездите управляват хората, но бог управлява звездите (лат.).
112
Жреци в древния Рим, които предказвали бъдещето по вътрешностите на животните.