Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
В началото на 1942 г. политическото положение бе благоприятно за Хитлер и неговите генерали. Нацисткият вермахт окупира Европа от Атлантическия океан до украинските полета. Неподготвените съюзници, изнервени от сведенията за операция „Зеельове“ (десант на нацистки войски на бреговете на Великобритания), без малко да помислят за компромис с агресора.
Според някои разпространявани материали, Лондон уж бил дал нареждане за атентат, за да демонстрира пред световното обществено мнение, стреснато от успехите на Хитлер по фронтовете, че чешкият народ не се предава, и за да напомни за фашистката опасност.
Но съществува и друга версия, която по-добре обяснява защо именно правителството на Бенеш в Лондон е настоявало за атентат срещу Хайдрих, за чиито последици предупреждават дейците от чешката съпротива. Има предположение, че Паул Тюмел, агент А-54, получавал своите наистина ценни сведения от най-висши кръгове, на нацистка Германия, по всяка вероятност направо от Канарис, който действително е бил сътрудник на Сик-рет интелижънс сървис, а Хайдрих, в чийто ръце е бил вече Тюмел, е открил следата към това сътрудничество. Тази версия се потвърждава и от обстоятелството, че на 18 май 1942 г. Хайдрих извиква щефа на абвера адмирал Вилхелм Канарис в Прага и след драматичен разговор го принуждава да се съгласи абверът да бъде подчинен на Главното управление на безопасността, чийто началник е именно Хайдрих. Това е началото на края на Канарис и навярно аргуменът на Хайдрих е бил много силен, за да сведе глава пред него всесилният шеф на нацисткия шпионаж.
Това навежда на мисълта, че съществува още една причина за атентата срещу Хайдрих. Английската Сик-рет интелижънс сървис научава за разговорите в Пражкия храд н решава, че за да спаси своя сътрудник Канарис, ще трябва да се избави от Хайдрих. Няколко седмици по-късно, на 27 май 1942 г., бе проведен атентатът, които предизвика толкова съмнения.
Едва-що откарват Хайдрих в болницата, и на местопрестъплението пристигат шефът на пражкото гестапо Гешке и прочутият с печална слава познавач на чешките въпроси, тъй нар. държавен секретар К. X. Франк. Но преди да застанат до леглото на Хайдрих, те издават заповеди за противодейстие. Разбира се, за по-голяма сигурност искат мнението на Берлин.
Нацистката машина работи бързо. Атентатът е проведен около десет и половина часа. Почти след час Хитлер и Химлер получават точни сведения. Тъй нареченият държавен секретар К. X. Франк и началникът на SD в Прага се свързват по телефона с главната квартира на Хитлер и докладват. В дванадесет часа и петдесет минути, след съвещание с най-близките си сътрудници, Хитлер дава инструкция на Франк незабавно да се предприеме издирване на атентаторите и да се обяви награда един милион райхсмарки, тоест десет милиона крони, за тяхното залавяне. Всеки, който им помогне или знае за тях, а не съобщи, да бъде застрелян заедно с цялото му семейство. Като първа стъпка на възмездие Хитлер нарежда да бъдат разстреляни десет хиляди чехи, и то или политически затворници, или подозрителни лица.
Но това не е всичко. Още в пет часа следобед шефът на службата за безопасност в Прага Хорст Бьоме обявява военно положение. Забранява да се излиза в късни часове и нарежда всички ресторанти, кина, увеселителни заведения, театри незабавно да се затворят, да се спре общественият транспорт в цяла Прага. Най-безмилостно да бъде убиван всеки появил се на улицата човек. Нацистите се впускат в издирване, което е известно като една от най-големите хайки в историята.
Когато SS райхсфюрер Химлер научава за събитията, изпраща от специалния си влак „Хайнрих“ следното секретно указание: „От определените десет хиляди заложници да се арестува преди всичко опозиционно настроената чешка интелигенция. И за да разберат чехите с кого имат честта да се разправят, още същата нощ да се разстрелят 100 най-изтъкнати дейци от тази интелигенция.“ На следващия ден, 28 май 1942 г., по ъглите на пражките улици са залепени обяви със снимката на парашутиста Мирослав Валчик (името му всъщност е Йозеф). Намират я след боя с щабскапитан Моравек в парка край Прашния мост в кв. „Дейвице“. Определена е награда 100 000 крони за залавянето или за разкриването му, без да предугаждат, че търсеният младеж, роден в Ходонин, има нещо общо с атентата срещу Хайдрих.
Рано сутринта на 28 май от германското военно летище в Кбели стартира самолетът на Франк на път за главната квартира на фюрера. К. X. Франк, който бе един от главните режисьори на разколническата политика на хенлайновци срещу Чехословашката република и се смяташе не само за призван специалист по чешките въпроси, но и за най-заслужил местен водач, има чувството, че е дошъл моментът да действува. Хайдрих е в туш, сега е моментът да стане той протектор. Но Хитлер не задоволява амбициите му.