Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Само за няколко дни из целия град се разнесе новината, че на храноснабдителната станция поднасят изумителни блюда, подправени с някаква приказна сол. Желаещите да опитат тези модни ястия бяха толкова много, че съдържателката разшири терасата и кухнята, направи отстрани пристройка, а по крайбрежната улица накара да направят брезентов навес и да поставят под него още двадесетина маси. Тя разбра, че вкусът на ястията ще се подобри още повече, ако солта се слага в тях по време на приготвянето им, и се споразумя с Шишко да купува от него всичката сол, необходима за ресторанта.
Сега вече не беше нужно Шишко да седи по цял ден в ресторанта и да продава сол. Той започна да си напряга ума, за да измисли как да спечели повече пари от тази работа. Понеже собствениците и на другите ресторанти взеха да се обръщат към него с молба да достави сол и на тях, той реши да увеличи добива на тази ценна хранителна стока, като основе завод за сол. За тази цел той нае близо до морето една вехта, полуразрушена от вятъра барака, в която преди това са подслонявали лодки, купи половин дузина медни хаванчета и заводът беше готов. Работата на шестимата работници в завода се състоеше единствено в това — да счукват сол в хаванчетата. Трима други работници приготвяха суровината — тоест пренасяха солни кристали от морския бряг. И най-после още трима работници разнасяха в торби готовата сол по гостилниците и ресторантите. Самият Шишко сега не правеше нищо, а само прибираше парите. На всеки свой работник плащаше по един фертинг дневно. По този начин целият му разход представляваше само дванадесет фертинга дневно, докато ежедневната продукция от сол той продаваше на собствениците на ресторантите за двеста и четиридесет до двеста и петдесет фертинга. Излизаше, че слага в джоба си едва ли не двадесет пъти повече пари, отколкото дава на работниците. Благодарение на това Шишко забогатяваше, както казват, не с дни, а с часове.
Ако по-рано Шишко трябваше сам да счуква солта и да я носи на собствен гръб в ресторанта, то сега вместо него това правеха други. В джоба му обаче отиваха много повече пари. Той пресметна, че всеки работник му носи печалба средно по двадесет фертинга на ден. Като разбра, че колкото повече работници има, толкова повече ще се увеличава приходът му, Шишко увеличи броя на работниците си на осемнадесет души. Той искаше да ги увеличи още, но разклатената барака не можеше да събере повече дребосъчета. Затова Шишко реши да построи наблизо друго, много по-обширно помещение.
Сега Шишко живееше само за свое удоволствие, както и всички останали богаташи, и дори вече не се наричаше Шишко, а господин Шишкоу. Той смени хотела със свой собствен дом, нае си прислужници, които го обличаха и събличаха, подреждаха стаите и се грижеха за цялата къща. Понеже нямаше какво да прави, той по цели часове седеше из ресторантите, ядеше там най-вкусните неща, а в интервалите между две яденета скиташе по брега на морето, въртеше се на дяволските морски колела или на морския параболоид.
Вероятно мнозина познават устройството на обикновеното дяволско колело. То представлява един огромен дървен кръг, поставен върху стърчаща нагоре ос. Дребосъчетата, които желаят да се повеселят, сядат в средата на този кръг и след това той почва да се върти все по-бързо и по-бързо. Появилата се следствие на въртенето центробежна сила изхвърля дребосъчетата едно след друго на земята. За победител се обявява този, който успее да се задържи най-дълго върху въртящия се кръг. Водното дяволско колело има същото устройство, както и обикновеното, с единствената разлика, че то се монтира във водата. Тук центробежната сила изхвърля дребосъчетата вече не на земята, а във водата, което е много по-смешно и дори по-приятно, особено през горещините.
Колкото се отнася до морския параболоид, той има същото устройство, както и дяволското водно колело с тази разлика, че при него въртящият се диск е направен във форма на огромно блюдо с повдигнати нагоре краища. Дребосъчето, което центробежната сила отхвърля все по-далеч от центъра, се изтъркулва до края на блюдото, а след това с голяма сила излетява нагоре и цопва във водата, като описва при това крива линия, напомняща парабола.
На такива параболоиди, монтирани в огромно количество по крайбрежието на залива, много обичаха да се въртят богатите жители на Лос-Паганос. Въртенето и центробежната сила, полетите във въздуха и потопяването във водата увеличаваха апетита им, а те ценяха това извънредно много, защото страшно обичаха да си хапват. Така можеше да се обясни вероятно и обстоятелството, че Шишко също обичаше да се върти на параболоид повече, отколкото на обикновено водно колело.