Незнайко на Луната

Тази цена обаче се стори твърде висока на господин Скъперфилд, който пристигна същата сутрин на давилонската баржа. Той реши да изчака един ден с надеждата, че тя скоро ще спадне.

На другия ден в трети вестник, също собственост на Гадкинс, беше отпечатана статия под заглавие: „Накъде се протягат пипалата на Октоподъл?“ В нея се казваше, че пипалата на Октоподъл се протягат към джобовете на притежателите на гигантски акции с цел да ги изпразнят. Тази статия също произведе своето действие и акциите почнаха да се продават по шестдесет сантика. Изплашен, че по-нататък цената им ще се повиши още повече, Скъперфилд даде нареждане на своите кресльовци да купуват акции на тази цена. Кресльовците започнаха да купуват огромни количества акции и на трите баржи. Продавачите на акции бързо се убедиха, че стоката им се купува охотно, и взеха да повишават цените. На другия ден гигантските акции се продаваха вече по седемдесет сантика, а след още един ден — по осемдесет.

Богаташите Мижитурк, Кюфтенсън и Ханаконда побързаха да продадат своите акции на Скъперфилд по осемдесет сантика, тъй като не се надяваха, че цената на гигантските акции ще се повиши повече и се страхуваха тя да не почне да пада отново. Наистина те веднага съжалиха, че не са имали търпение да почакат още малко. Работата беше в това, че господин Гадкинс продължи своето дело и същия ден помести статия под заглавие: „Защо Октоподъл мълчи?“ В тази си статия Гадкинс обръщаше внимание върху това, че Октоподъл не беше отговорил нито с една дума на всички отправени към него нападки. Щом той мълчи, пишеше Гадкинс, значи всичко писано за него е истина, а щом е истина, Октоподъл действително е решил да подкопае у дребосъчетата доверието към Дружеството за гигантски растения и да тури ръка на акциите му.

Всеки, който прочетеше тази статия, идваше до убеждението, че акциите ще се продават по-скъпо още на следния ден или най-малкото ще достигнат номиналната си стойност. Скъперфилд беше особено доволен от това. Въпреки че беше изразходвал почти целия си капитал, той успя да закупи огромни количества акции и сега му оставаше само да ги продаде на по-изгодна цена. Цялата вечер той седя пред телефонния апарат и телефонираше на своите давилонски, грабенбергски и санкомарикски кресльовци да отидат още сутринта на баржите и да започнат продажбата на акциите по фертинг едната. Той прекара и цялата нощ в пресмятания каква печалба ще има, ако всичките му акции бъдат продадени по фертинг. Изчислението се оказа доста сложно, тъй като не всички акции бяха закупени на една цена: част от тях той беше взел, както знаем, по шестдесет сантика, друга част — по седемдесет, а трета — по осемдесет.

Впрочем всички надежди на Скъперфилд за огромни печалби скоро се пукнаха като сапунен мехур. Сутринта, още преди откриването на давилонската баржа, във вестник „Давилонски хуморески“ се появи статия, в която се обясняваха причините за мълчанието на Октоподъл. В статията пишеше, че Октоподъл мълчал, защото било смешно да отговаря на някакви глупави и безсмислени обвинения. Как можеше господин Октоподъл да подкопава доверието към Акционерното дружество за гигантски растения, когато всъщност такова дружество въобще не съществува на този свят? — се питаше в статията. От момента, в който неговите основатели са избягали с парите, дружеството автоматично е престанало да съществува. Та каква стойност можеше да има то без принадлежащия му капитал? Каква цена могат да имат акциите му, щом парите, събрани от тяхната продажба, са изчезнали безследно? Те не представляват, разбира се, вече никаква ценност и просто е за чудене, че съществуват чудаци, които си харчат паричките, за да купуват акции, годни само да служат за облепване на стените в килерите.