Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Когато погледна вестника, който все още държеше в ръце, Скъперфилд си спомни, че се готвеше да закупи гигантски акции, щом техният курс спадне, и взе да пресмята на ум колко ще може да спечели от тази сделка. Скъперфилд размисли малко и разбра, че за да проведе тази толкова сложна парична операция, ще трябва да бъде не в своя Лъженвил, а в Давилон, Грабенберг или поне в Сан-Комарик, защото само в тези градове имаше специален пазар — борса, където се извършваше продажбата на различните акции.
Тук трябва да отбележим, че пазарът, където търгуват с акции, твърде много се различава от обикновения пазар, където се продават ябълки, домати, картофи или зеле. Разликата е в това, че за продавача на плодове или зеленчуци е достатъчно да нареди стоката си на сергията, за да могат всички да видят с какво търгува той. А продавачът на акции носи стоката си в джоба и едничкото, което може да направи, е да извиква названието на своите акции и цената, на която той желае да ги продаде. На купувачите също остава само да извикват названието на акциите, които искат да купят.
Откак тези пазари на акции се бяха появили, някои лунни жители почнаха да си купуват акции не само за да имат дял в печалбите на известно предприятие, но и за да продават тези акции на по-висока цена. Появиха се търговци, които купуваха и продаваха огромни количества акции и печелеха от това много пари. Такива търговци не ходеха вече сами на тържището, а си наемаха за тази цел специални агенти, тъй наречените, кресльовци. Много от тези кресльовци работеха не само за един, а за няколко господари. Такъв агент купуваше за един свой господар едни акции, за друг други, а за трети не купуваше, а обратното — продаваше.
Не е мъчно да си представим какво ставаше, когато такъв кресльо започваше да се дере на тържището с всичка сила:
— Купувам каменовъглени стипцоновски по седемдесет и пет! Купувам захарни давилонски по деветдесет, продавам нефтени по четиридесет и три!…
Невъзможно е и да си представим обаче каква глъчка се вдигаше, когато всичките тези кресльовци, събрани заедно, почваха да крещят и да се надвикват.
Едно време, когато в град Давилон се появиха първите продавачи на акции, за пазар беше предназначен цял площад. Жителите от околните квартали обаче почнаха да се оплакват на градските власти, че нямат мира от тези кресльовци. Тъй като общинските власти не предприемаха нищо, жителите от тези квартали, въоръжени с тояги и камъни, се опитваха сами да ги разгонват. Кресльовците не се оставяха да ги унижават така и на свой ред нападаха гражданите. Побоища ставаха едва ли не всеки ден! Общинските власти просто не знаеха какво да направят и затова преместиха пазара на акциите на друг площад, но и там започнаха кръвопролитни сражения.
Изгубили всяко търпение, общинските власти натовариха всички кресльовци на една огромна баржа и ги откараха в средата на Давилонското езеро. Там баржата беше закотвена за вечни времена. Кресльовците получиха възможност да си дерат гърлата, колкото си искат, ако щат дори до припадане — това вече не смущаваше никого. Всяка сутрин те пристигаха на баржата с лодки, а по-късно между баржата и брега започна да се движи дори едно малко параходче… По този начин въпросът се разреши еднакво благоприятно за всички.
В скоро време подобна баржа беше закотвена в град Грабенберг, а после и в Сан-Комарик. Когато изнамериха телефона, трите баржи бяха съединени помежду си с телефонни жици и кресльовците от давилонската баржа във всяко време можеха да научат какво е положението на грабенбергската или на санкомарикската баржа.
Както и всички други милионери, Скъперфилд имаше свои кресльовци на баржите и той всеки момент можеше да им заповяда по телефона да купуват едни или други акции. Винаги трябваше да се знае обаче кога да се почне закупуването на акциите, защото в противен случай можеше да се заплати издишно повече! За да бъде в течение на работите и да не направи някоя грешка, Скъперфилд реши да отиде лично на давилонската баржа и да подуши на каква цена се продават гигантските акции. Той не можеше, разбира се, да се отправи веднага към гарата, защото най-напред искаше да се отбие в къщи и да посети фабриката си за макарони. Когато си помисли завкъщи, Скъперфилд се огледа наоколо и забеляза, че върви по някаква непозната улица.