Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Тъй като беше практично дребосъче и никога не отминаваше нещо полезно, което само му пада в ръцете, Шишко счука повечко сол и си натъпка с нея джобовете на куртката. Щом видя, че дрехите му са изсъхнали, той се облече и тръгна покрай хълмовете нататък, накъдето смяташе, че се намира градът, забелязан от него, когато се спущаше с парашута.
Предвижданията му се оказаха верни. Той стигна до края на хълмовете и видя, че тук морето беше образувало обширен залив, по чиито брегове беше разположен терасовидно извънредно красив град. Градът се наричаше Лос-Паганос и в него се събираха богаташите от всички градове, защото климатът беше отличен и тук те можеха да се веселят чудесно.
Най-дългата и най-красива улица на Лос-Паганос беше крайбрежната. В зданията, които се издигаха само от едната страна на улицата, бяха разположени многочислени магазини, ресторанти, гостилници, закусвални, хотели, кина, малки театри, подземни гаражи и бензиностанции. От другата страна на улицата, значи на самия морски бряг, имаше плажове, къпални, кули за скачане, пристани за лодки и параходи, плаващи ресторанти, морски люлки и въртележки, дяволски водни колела, параболоиди и всевъзможни други забавни неща.
Шишко се поразходи по крайбрежната улица, позяпа къпещите се дребосъчета и се спря пред неголямо здание, над чийто вход имаше надпис „Храноснабдителна станция“. На пръв поглед това заведение не се различаваше от обикновен ресторант. Както и в много други ресторанти, тук имаше открита тераса с маси, на които обядваха посетителите. Разликата беше само в това, че тук можеше да се наобядваш или да закусиш, без да слизаш от колата си, което беше много удобно за любителите на автомобилизма. Достатъчно беше те да спрат колата си пред входа, да натиснат клаксона и от ресторанта веднага изтичваше келнер, който сервираше яденето направо в автомобила.
Шишко се готвеше да влезе в това храноснабдително заведение и да се наобядва заедно с останалите посетители, но го смути плакатът, който беше закачен пред входа. На плаката пишеше:
Точно тази последна фраза се стори странна на Шишко, защото той не знаеше какво е това пари.
— Няма да бързаме, а най-напред ще погледаме малко — рече си на ум Шишко.
Той седна на една пейка близо до терасата и почна да наблюдава обядващите. От вниманието му не убягна как всеки посетител на ресторанта, след като се наобядваше, подаваше на келнера някакви хартийки или металически кръгчета.
„Може би именно тези хартийки и кръгчета се наричат пари?“ — помисли си Шишко.
За да провери своето предположение, той се приближи до един келнер и го попита:
— Не разбирам защо сте написали тук: „Днес срещу пари, а утре на кредит“. Ами какво ще стане, ако се направи обратното: утре срещу пари, а днес на кредит?
Келнерът рече:
— Иди ей там при съдържателката, тя ще ти обясни. Аз не съм философ, за да разрешавам такива въпроси.
В това време съдържателката на ресторанта броеше пари на тезгяха. Шишко се приближи до нея и повтори въпроса си.
Надявам се, че знаеш какво е това чиния каша, нали?
— Разбира се — потвърди Шишко.
— Е, тогава върви след мене!
Тя преведе Шишко през кухнята, където задъхани от горещина готвачи и готвачки работеха пред една огромна печка, отвори вратата към двора и му рече:
— Виждаш ли тези дърва зад бараката? Нацепи ги и ще получиш чиния каша или пет сантика.
Шишко се приближи към дървата и се залови да ги цепи с брадвата. Купчината беше голяма и Шишко се справи с нея за не по-малко от два часа.
— Е, какво да ти дам? Пари ли искаш или каша? — попита съдържателката на ресторанта, когато Шишко се върна при нея.
— Каша — отвърна Шишко, но като си спомни, че би искал да види какво представляват парите, каза: — Дай по-добре пари.
Съдържателката му отброи пет сантика. Шишко ги повъртя в ръцете си, огледа ги от всички страни и рече:
— Ами ако ми се яде каша?
— Тогава върни парите.
Съдържателката явно се зарадва, че сантиките се върнаха обратно у нея.