Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Шишко седна на една маса. Той получи от келнера чиния с ледена каша, взе лъжица и почна да яде. Кашата беше вкусна, приготвена с масло, но на Шишко му се струваше, че нещо й липсва. Той веднага схвана, че кашата е безсолна, и затърси по масата солница. Като видя, че на масата няма такова нещо, той бръкна в джоба си, извади малко сол и посоли кашата. Тези негови действия привлякоха вниманието на останалите посетители. Щом забелязаха, че дебеличкото дребосъче посипва с някакъв бял прах кашата и след това лакомо яде, всички любопитно го заоглеждаха, а седналото до него дребосъче попита:
— Кажете ми какъв е този прах, с който посипахте кашата си? Сигурно е някакво ново лекарство?
— Никакво лекарство, а просто сол — отговори Шишко.
— Каква сол? — не разбра дребосъчето.
— Е, обикновена сол. Готварска сол — поясни Шишко. — Никога в живота си ли не сте виждали сол?
Дребосъчето вдигна рамене.
— Не разбирам за каква сол говорите.
— Сигурно тукашните жители ядат храната си без сол — рече Шишко. — А пък ние солим всички ястия. Много е вкусно. Опитайте, ако обичате.
Той протегна малко сол на лунното дребосъче, което тъкмо в това време ядеше супа.
— А как да я ям? — попита то.
— Посипете солта в супата си и я разбъркайте. Ще видите, че ще стане по-вкусна.
Дребосъчето посоли супата, разбърка я и с известно колебание, сякаш се боеше да не се опари, сръбна една лъжица. Отначало дребосъчето седеше неподвижно на мястото си и само мигаше с очи, като че ли се вслушваше във вътрешните си усещания, а после всички видяха как по лицето му се изписа усмивка. То погълна още една лъжица супа и извика:
— Просто невероятно! Съвсем друг вкус!
Наведено над чинията си, дребосъчето засърба супата си, като сумтеше от удоволствие, мляскаше и хвалеше яденето. Точно в това време келнерът му донесе каша.
— Кажете, и кашата ли може да се яде със сол? — попита то.
— Всичко може да се яде със сол — отговори Шишко, — и супата, и боршът, и чорбата, и бульонът, и кашата, и макароните, и фидето, и салатата, и картофите… Дори обикновеният хляб може да се яде със сол. Става по-вкусен.
Шишко подаде на дребосъчето още малко сол. То посоли кашата и започна да я яде с такова удоволствие, че Шишко, който отдавна бе свършил своята каша, дори му завидя.
— Кажете, не можете ли да ми дадете и на мен малко сол? — обърна се към Шишко дребосъчето, което седеше на отсрещната маса и с интерес ги наблюдаваше.
Шишко вече беше бръкнал в джоба си, за да извади щипка сол, но тъй като у него заедно със завистта се беше пробудила и алчност, рече:
— Виж го ти него колко е хитър! А вие какво ще ми дадете?
— Че какво да ви дам? — разтвори ръце дребосъчето. — Искате ли един сантик?
— Добре, дайте го насам — съгласи се Шишко.
Той получи монетата и даде на дребосъчето щипка сол. Тогава и другите посетители отидоха при него. Всеки от тях му подаваше един сантик и получаваше щипка сол. Шишко с удоволствие наблюдаваше как купчинката монети растеше на масата пред него. Но и тук не мина без недоразумение. Един лунен жител, без да разбере добре в какво се състои работата, се опита да яде чиста сол и веднага я изплю с отвращение. Друг купи наведнаж от Шишко десет щипки сол за десет сантика и сложи всичката сол в чинията си със супа. Супата, разбира се, стана такава, че не можеше да се вкуси.
Шишко обясни на всички, че солта трябва да се употребява в малки количества, иначе яденето си разваля вкуса, а чиста сол не бива да се яде в никакъв случай. Всичко това извънредно много заинтересува дребосъчетата, които не знаеха, че храната може да се яде със сол. Всеки искаше да опита новата подправка. Някои, които бяха яли ядене без сол, седнаха да обядват повторно, този път със сол. Мнозина опитваха супа или борш със сол и веднага проверяваха до каква степен прибавянето на сол подобрява вкуса на чорбата, макароните, палачинките, картофите, пържените тиквички и различните други ястия.
Тъй като Шишко се сдоби с пари, почна и той самият всяка минута да моли келнера да му донесе ту борш, ту каша и нагледно демонстрираше пред новите посетители преимуществото на посоляването. Съдържателката на ресторанта видя, че работата й тръгна по-добре, и беше много доволна.
До вечерта Шишко разпродаде целия си запас от сол и си тръгна с джобове, здраво натъпкани с медни пари. На следното утро той изтича до брега на морето, счука бързо сол и отново отиде в храноснабдителната станция. Там той видя, че съдържателката беше приготвила за него специална масичка, над която висеше табелка с надпис: „Продажба на сол“. Шишко седна на масичката и почна да продава сол, като едновременно с това поръчваше да му донесат за закуска ту едно, ту друго. Всичко беше много удобно, а освен това твърде изгодно за него.