Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Все пак безгрижното съществувание на Шишко не продължи дълго. Мнозина от лунните жители скоро успяха да разберат откъде взима той солните кристали за своя завод. В резултат на това недалеч от брега започнаха да никнат един след друг малки солни заводчета. Всеки, който беше успял да спести достатъчно пари, ги употребяваше, за да си построи такова заводче и почваше да увеличава своето състояние. Вследствие на това добивът на сол нарастваше с всеки ден, но солта се продаваше все по-евтино и вече не донасяше такива печалби, както в началото. Ако по-рано Шишко харчеше по един фертинг за надница на всеки работник, а получаваше в замяна на това по двадесет фертинга печалба, то сега никой не можете да изкара повече от фертинг на работник. Тъй като и това беше изгодно, производството на сол продължаваше да се развива.
Работите тръгнаха значително по-зле, когато в Лос-Паганос се завърна от пътешествие най-едрият земевладелец Дракула, на когото принадлежеше цялото крайбрежие от Лос-Паганос чак до самия Лос-Свинус. Щом узна, че някакви неизвестни лица разграбват крайбрежните кристали, за да ги преработват в солните заводи, той заповяда да оградят крайбрежието и да дават кристали само на онези, които плащат за тях. По този начин половината от печалбата, която получаваха собствениците на солните заводи, почна да пълни джобовете на земевладелеца Дракула.
С това обаче щеше всичко да се свърши, ако самият Дракула и собствениците на другите крайбрежни участъци, където имаше запаси от сол, не бяха започнали да строят на земите си огромни солни заводи. В тези заводи счукваха солта вече не ръчно, а за тази цел употребяваха усъвършенствувани машини. Сол почна да се получава в такива огромни количества, че нейната цена баснословно спадна. Доходите на дребните собственици на солни предприятия станаха още по-малки, което, разбира се, съвсем не можеше да им хареса. Притежателите на големите заводи смятаха, че излишъците на сол се дължат на големия брой малки предприятия. Дребните производители на сол пък виждаха причината за всички свои неприятности в появяването на големите заводи, които пущаха на пазара огромни количества сол.
Цялата работа свърши с това, че притежателите на големите заводи, които се споразумяваха помежду си по-лесно, защото бяха по-малобройни, се обединиха в бредлам. Още на първото заседание на новоизпечения бредлам едрите собственици дойдоха до заключението, че трябва колкото се може по-скоро да ликвидират притежателите на малките заводи. Господин Дракула, който беше избран за председател на солния бредлам, рече:
— Най-добрият изход от създалото се положение е да почнем да продаваме солта още по-евтино. Собствениците на малките предприятия ще бъдат принудени да продават на съвсем ниски цени, заводчетата им ще заработят на загуба и ще се наложи да ги затворят. Тъкмо тогава ние отново ще повишим цената на солта и никой не ще ни пречи вече да трупаме капитали.
Така и стана. Солта почна да се продава на такава ниска цена, че Шишко и останалите дребни собственици бяха принудени да изразходват за покупка на солни кристали и за надници много повече пари, отколкото получаваха от продажбата на продукцията си. Малките солни предприятия почнаха да фалират едно след друго. Шишко се задържа най-много. За да свързва някак двата края, той си продаде къщата, продаде и новото предприятие, което беше построил. Въпреки това обаче и за него настъпи денят, когато в джоба му не остана нито сантик. Липсваха му пари дори да се разплати с работниците си.
Добре поне, че собственикът на крайморските увеселителни съоръжения прие Шишко на работа. Той почна да върти едно от дяволските колелета. Ако не беше това, Шишко щеше да остане без пукната пара.
Двадесет и пета глава
Паника в Давилонската борса
Ние оставихме господин Скъперфилд точно в момента, когато кондукторът го изтласка от вагона на гарата в Паноптикум. Известно време Скъперфилд стоя на перона, загледан безсмислено в отдалечаващия се влак. Щом влакът изчезна в далечината, Скъперфилд се приближи до една пейка в дъното на перона и се просна на нея, като предварително си сложи цилиндъра на главата и се покри с вестник. Беше много рано. Навън беше още съвсем тъмно и никой не пречеше на Скъперфилд да си дремне.
След малко се разсъмна. На перона излезе някакъв железничарски началник, който разбуди Скъперфилд и му каза, че тук е забранено да се спи. В това време към гарата се приближи влак. Перонът бързо се изпълни със слезли от влака пътници. Скъперфилд стана от пейката и нахлупи цилиндъра на глава. Той постоя малко в нерешителност, а после закрачи след другите пътници към града.