Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Сигурно съм тръгнал по друга улица, когато слязох от влака — с досада измърмори Скъперфилд.
Все пак той реши да продължи по тази улица с надеждата, че ще види някое познато място и ще разбере накъде ще трябва да свие. Улицата обаче скоро свърши. Скъперфилд забеляза, че е излязъл вън от града и се намира в открито поле.
— Брей, че глупост! Накрай света съм отишъл! — измърмори Скъперфилд с усмивка. — Размечтах се като глупак за тези акции, та чак акъла си загубих!
Той се обърна и закрачи в обратна посока, стигна до края на улицата, след това тръгна по някакъв непознат булевард, измина и него и се намери на нова, неизвестна нему улица.
— Чудна работа! — измърмори на себе си Скъперфилд. — Излиза, че в Лъженвил има места, където никога през живота си не съм стъпвал. А аз си въобразявах, че познавам Лъженвил като пръстите на ръката си.
След като скита още цял час по някакви съвсем непознати улички, Скъперфилд дойде до заключението, че се е заблудил окончателно, и взе да разпитва минувачите къде се намира Кривата улица, тоест улицата, на която живееше той. Един от минувачите му каза, че Кривата улица е в съвсем друг район. Скъперфилд се качи на един автобус и отиде в друга част на града. Най-после намери Кривата улица, но се изненада, като откри, че къщите тук бяха някак различни отпреди. Струваше му се, че всичко се е изменило до неузнаваемост, откак за последен път е бил в Лъженвил. Когато се приближи до номер 14 (а той живееше именно на този номер), Скъперфилд зяпна от учудване. Вместо неголямата му едноетажна къщичка с железни решетки на прозорците пред него се издигаше голямо двуетажно здание с красив балкон и с два каменни лъва пред входа.
— Какво е пък това! — измърмори Скъперфилд, като търкаше очи и чувствуваше, че още малко и ще се побърка. — Това да не е някаква магия?
Той видя на балкона едно дребосъче, което се държеше като стопанка на къщата, и извика:
— Кажете ми, моля, това ли е къщата на Скъперфилд?
— Откъде накъде пък на Скъперфилд? — сърдито отвърна тя. — Това е моята къща.
— А… а… — заекна Скъперфилд и разтвори ръце, сякаш не му стигаше въздух. — А… а къде сте дянали моята къща?
Стопанката му обърна гръб и влезе вътре, като тръшна вратата на балкона. Скъперфилд потъпка нерешително на едно място и бавно тръгна по-нататък.
— Тогава… — мърмореше той, без да забелязва, че гласно говори сам на себе си. — Тогава, щом къщата е изчезнала, трябва да намеря поне моята макаронена фабрика. Няма да вземе да се изгуби цяла макаронена фабрика с дванадесет огромни корпуса и пет хиляди работници я!
Щом срещна един минувач. Скъперфилд го попита не знае ли къде се намира макаронената фабрика на Скъперфилд.
— Хубава работа! — засмя се минувачът. — Та нима тя е тук? Макаронената фабрика на Скъперфилд се намира в Лъженвил. Това го пише на всеки пакет с макарони.
— А ние с вас къде сме, не сме ли в Лъженвил? — озадачено попита Скъперфилд.
— Как така в Лъженвил? — учуди се на свой ред минувачът. — Ние сме в Паноптикум.
— Какъв е пък този Паноптикум?
— Е, има един такъв град — Паноптикум се казва. Не сте ли чували за него?
— А, Паноптикум! — извика Скъперфилд, като най-после разбра каква е работата. — Значи аз просто съм слязъл на друга гара. Затова гледам, че тук всичко някак си е по-различно, отколкото у нас в Лъженвил.
Скъперфилд побърза към гарата, където научи, че до вечерта няма да има друг влак за Давилон и ще може да пристигне там не по-рано от следващата сутрин. Това силно разтревожи Скъперфилд, защото знаеше, че цените на акциите се променят бързо.
И наистина, в същия ден, в който вестник „Давилонски хуморески“ отпечата известната вече нам статия, всички, които притежаваха гигантски акции, се втурнаха да ги продават. На давилонската баржа тези акции се предлагаха най-напред по 80 сантика едната, после по 60, по 50, по 30, по 20, по 10, но никой не искаше да ги купува. На следния ден, значи деня, в който Скъперфилд скиташе из град Паноптикум, цената на акциите спадна на пет сантика, но въпреки това никой не ги търсеше.
Собствениците на гигантските акции бяха в отчаяние. Те разбраха, че са си хвърлили парите на вятъра и няма да могат вече да си ги върнат. Трима богаташи обаче — Мижитурк, Кюфтенсън и Ханаконда, които бяха закупили големи количества гигантски акции с цел да спечелят от тях, бързо намислиха какво трябва да предприемат. Те платиха значителна сума пари на собственика на няколко давилонски вестника господин Гадкинс, който им обеща, че работите бързо ще се оправят, щом напечата в своите вестници серия статии.
И действително, още същия ден във вечерния вестник „Давилонски анекдоти“, чийто собственик беше господин Гадкинс, се появи следната кратка статия: