Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— По-добре не се чеши, братле — посъветва го Сговорчивия. — Като си разчешеш тялото, те ще почнат да хапят още по-силно. Дървениците са много чувствителни към миризмата на кръвта.
— Че ти нали казваше, че са изгорили дървениците заедно с дюшеците? — измърмори Незнайко.
— Е, че какво от това? Онези ги изгориха, но се развъдиха нови. Все пак сега са по-малко. Ти просто не можеш да си представиш, братле, колко много бяха по-рано. Сега е благодат. Само че потърпи малко отначало, те ще се напият с кръв и ще заспят. И дървениците трябва да спят.
Незнайко обаче не искаше да чака, докато дървениците се напият с кръвта му. Наистина той потърпя известно време, но после скочи на пода и почна да изтърсва от себе си отвратителните насекоми. Долу въздухът не беше толкова задушен, затова Незнайко реши да седи на пода през цялата нощ с надеждата, че дървениците няма да се сетят да го търсят там. Той се разположи на пода, подпря се с гръб на дървената стойка и задряма, но в същия момент почувствува, че нещо го докосна по крака. Той отвори очи и видя пред себе си един тлъст плъх с издадена напред остра, мустаката муцунка, който му душеше обувката, като мърдаше крайчеца на носа си.
— Пет! Марш! — изплаши се Незнайко и си дръпна крака.
Плъхът избяга настрани не особено бързо, застана недалеч от Незнайко и го загледа със своите блестящи като мъниста очички. Незнайко тревожно се озърна наоколо и забеляза, че изпод нара изпълзя друг такъв плъх и също така почна да мърда носа си. Незнайко помисли, че все пак е по-безопасно да спи в обществото на дървениците, отколкото в обществото на плъховете, и се изкачи отново на мястото си. Този път той реши да послуша съвета на Сговорчивия и легна мирно, оставяйки се доброволно на дървениците да го хапят.
— Яжте, дявол да ви вземе! Целия ме изяжте! — сърдито мърмореше той. — Животът и без това е такъв, че не ми е жал за него!
Наоколо всички вече спяха. Мнозина от дребосъчетата бяха настинали и се задушаваха от силна кашлица. Други се измъчваха от кошмарни сънища. Техните стонове, нечленоразделните звуци и извиквания караха всеки път Незнайко да трепва. Като видя, че и на другите дребосъчета не им е по-лесно, Незнайко престана да обръща внимание на собствените си неволи, на заобикалящите го шумове, воня, задуха и на ухапванията на дървениците. Освен това той взе да си мисли, кой знае защо, за Шишко и да пресмята за колко дни могат да му стигнат хранителните запаси в ракетата.
Незнайко си спомни, че беше приготвена храна за четиридесет и осем дребосъчета, и то за десет дни, и умножи четиридесет и осем по десет. Той направи това, за да разбере за колко дни ще стигне тази храна, ако вместо четиридесет и осем пътешественика бъде само един. Получи се числото 480. Незнайко знаеше, че годината има, общо взето, 360 дни, а месецът — 30 дни. Той изчисли, че храната в ракетата трябва да стигне на Шкшко за една година и четири месеца.
Щом се убеди, че засега няма непосредствена опасност Шишко да умре от глад, Незнайко се успокои. Решаването на тези аритметични задачи обаче толкова го измори, че очите му се затвориха от само себе си и той потъна в дълбок сън.
Двадесет и четвърта глава
Приключенията на Шишко
А какво правеше в това време Шишко? Ние се заловихме с Незнайко и съвсем забравихме за него. А май не биваше да правим така, защото мнозина от читателите ни сигурно се интересуват и от неговата съдба. Ние се разделихме с Шишко, когато той отиде заедно с Незнайко в Лунната пещера и там изгуби единия си космически ботуш. Читателите вероятно си спомнят, че точно в този момент Незнайко се подхлъзна и пропадна в ледения тунел на лунната кора.
Шишко извика няколко пъти по име своя другар и като разбра, че той не е наблизо, страшно се изплаши и вместо да тръгне да го търси, реши да се върне веднага в ракетата. Шишко излезе навън от пещерата и закуца по правата като лъч пътечка, водеща към космическия кораб, който се виждаше в далечината.
Слънцето приличаше толкова силно, че Шишко не можа да издържи и се спусна да бяга, подскачайки. От бързото тичане и второто ботушче му се изплъзна от крака, но Шишко и не помисли да го вдига, а дори се зарадва, защото му беше много по-леко да бяга без ботуши. За някакви си двадесет минути той стигна до ракетата и натисна бутончето в задната й част. Вратичката на шлюзовата камера гостоприемно се отвори. Без много да се двоуми, Шишко влезе в ракетата. Тук той се намираше в безопасност. Сега нищо не го заплашваше, но все пак го смущаваше някакво неприятно чувство, загдето беше избягал от пещерата, без да помогне на Незнайко.