Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Убеден от собствен опит, че всяко неприятно чувство може да бъде заменено с друго, противоположно нему, тоест приятно чувство, Шишко реши да отиде в хранителната камера и да се подкрепи малко, както обикновено обичаше да се изразява. Той се вмъкна в хранителната камера и се залови да унищожава съдържанието на целофанените и найлоновите тръбички, тубички, торбички и пакетчета, които вадеше от термостатите, хладилниците и саморегулиращите се космически фурнички.
Както всички вече знаят, Шишко обичаше добре да си похапне и той показа сега нагледно голямата разлика между теоретическите изчисления и практическия живот. Незнайко беше пресметнал, че Шишко е осигурен с храна за повече от година, като имаше предвид апетита на едно обикновено дребосъче, без да вземе под внимание индивидуалните, тоест личните консумативни качества на Шишко. Цялото нещастие беше там, че тези лични консумативни качества на Шишко се изразяваха в един извънредно недисциплиниран апетит. По-простичко казано, Шишко можеше да яде каквото и да е, където и да е, когато и да е и в каквото и да е количество.
Това, което, според сметките на Незнайко, можеше да стигне на едно дребосъче за година и четири месеца, в действителност стигна на Шишко само за четири и половина денонощия. След като за този рекордно кратък срок унищожи продоволствените запаси в хранителната камера, Шишко се вмъкна в задната част на ракетата и се опита да дъвче семената, които се намираха в складовото помещение.
Семената обаче не му се видяха вкусни. Чак сега той отново си спомни за Незнайко.
„Незнайко сигурно би се върнал в ракетата, ако не е намерил някъде продукти — помисли си Шишко. — Но понеже не се завърна, значи някъде е открил нещо за ядене. В такъв случай аз нямам никаква сметка да седя в ракетата, а трябва да тръгна да търся Незнайко.“
След като навлече космическия скафандър и си избра нови, подходящи по големина космически ботуши, Шишко изскочи от ракетата и забърза с всички сили към вече известната нему пещера, Когато стигна до нея, той влезе вътре, спусна се в пещерата с ледените висулки, а оттам — в тунела с леденото дъно. Тук той се подхлъзна като Незнайко, плъзна се по корем по наклонената плоскост и полетя в една подлунна яма. След известно време Шишко усети, че е изскочил от ямата и лети на страшна височина с разтворен парашут над някакъв крайбрежен град. Силен вятър го отнасяше встрани. Снижавайки се постепенно. Шишко прелетя над морските градове Лос-Свинус и Лос-Глиганус. Той летеше вече значително по-ниско и се приближаваше към град Лос-Паганос, когато вятърът духна в друга посока и го понесе към морето. Шишко разбра, че няма да се отърве без морска баня. Той не се страхуваше, че ще се удави, защото беше доста дебеличък, а общоизвестно е, че дебелите не потъват във водата. Страхуваше се само да не го нападне акула.
Щом цопна в морето, Шишко веднага заработи с ръце и крака и след един час беше вече близо до брега. Този ден крайбрежното вълнение беше особено силно и въпреки всичките си усилия той не успяваше да излезе на сушата. Причината беше в това, че Шишко се чувствуваше крайно притеснен в обемистия космически скафандър и не можеше да маневрира достатъчно ловко в развълнуваната вода. Щом усетеше под себе си дъното и се опиташе да стъпи на краката си, прииждащата зад него вълна го прекатурваше, обръщаше го на гръб и го вмъкваше обратно навътре.
Като се поблъска така до самия бряг около двадесет минути, той разбра най-сетне, че се налага да изостави скафандъра си. Гмуркайки се във вълните като делфин, Шишко успя да свали космическите ботуши, след това херметически затворения шлем, а най-после и самия скафандър. Цялата тази непотребна му вече космическа премяна беше веднага отнесена от вълните. Шишко изведнаж стана по-тънък и по-подвижен. Той се измъкна от връхлитащите го вълни и изскочи на сухия бряг.
Първото, от което имаше нужда след героичната си борба с разбушувалата се водна стихия, беше почивката. Шишко си съблече мокрите дрехи, простря ги на брега да изсъхнат, а сам той се изтегна край тях, за да си почине. Топъл, галещ ветрец приятно облъхваше тялото му. Ритмичният плясък на морските вълни му действуваше успокояващо и приспивателно. Все пак Шишко реши да не заспива в непознатата обстановка, защото щеше да бъде неблагоразумно и затова се зае да изучава местността наоколо.
Край морето, зад тясната ивица наклонен бряг, се издигаха стръмни, подмити сякаш от водата хълмове, обрасли отгоре със зелена тревица и ниски храсти. Самият бряг беше покрит с ослепителнобял пясък и някакви прозрачни камъчета, които напомняха парчета лед или стъкло. Шишко разгледа внимателно няколко такива камъчета, близна ги с върха на езика си и разбра, че това съвсем не е лед, нито стъкло, а кристали от обикновена готварска сол. Той избра два по-едри камъка, сложи между тях няколко по-дребни кристали и почна да ги стрива на прах. Получи се ситна, годна за употреба готварска сол.