Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Фред, готова съм да разменя един от сандвичите за чаша вино. Напълни и твоята чаша. Малчо и Том не пият, а ми трябва компания, за да отпразнувам свободата.
(„Фред ще е най-лесен, ако му помогнеш да престане да вижда призраци всеки път, когато те поглежда. Виж, Малчо е невъзможен случай. С него успях да стигна до «моето малко момиче», но нищо повече.“)
— С удоволствие, госпожице Смит.
— Трябва ли да съм „госпожица Смит“ на пикника? Нали споменахте, че сте наричали госпожа Бранка Юнис?
— Тя ме наричаше Хюго — избоботи Малчо.
— Предпочиташ ли го пред прякора?
— Това е името, което ми е дала мама, госпожице.
— Отговор, който ще запомня, Хюго. Но да се върнем на първоначалния проблем. Вече ви казах, че не искам да ме наричате „госпожице Смит“. Зная, че не можете да ми казвате и Йохан, защото това е мъжко име. Хюго, кръщавал ли си бебета?
— Много пъти, госпожице… ъъъ, госпожице.
— Чудесно, защото виждам, че не знаеш как да ме наричаш. Смяташ ли, че Джоан е добър заместител на Йохан?
— Да. Напълно.
— Том? Ти какво мислиш? — („Том щеше да те нацелува при първа възможност, ако не му беше шеф. Дори избягвах да оставам насаме с него. Също като с Дабровски.“)
— Да, името ми харесва — съгласи се шофьорът.
— Фред? Одобряваш ли „Джоан“? — Тя се надигна и изпъчи гърди. („Внимавай, сестрице, да не скъсаш кърпата.“) „Не се плаши, мъничка, тя не може да се скъса. Но нека осъзнаят, че съм жена.“ („О, те го осъзнават непрестанно. Уини трябваше да е сега тук, да им мери пулса.“)
— Ако питате мен, това е само ваше решение. На мен ми харесва.
— Чудесно. Е, все още ще трябва да подписвам документите със старото си име. Но нека приятелите ме наричат Джоан. Само че в тази страна сигурно има хиляди и хиляди Джоан Смит. — Тя ги изгледа и спря погледна Малчо. — Хюго, ти си бил божи служител. Как мислиш, дали ще е твърде самонадеяно, ако се нарека Джоан Юнис? — („Шефе, сега вече ще ги разплачеш!“) „О, престани да досаждаш! Хюго не би се разплакал. Той единствен от тримата вярва, че ти присъстваш тук.“
— Мисля, че би било прекрасно — отвърна преподобният Хюго Уайт и преглътна натъжено сълзите си.
— Хюго, Юнис не би искала да плачеш за това. Е, значи е уредено. Новото ми име ще бъде Джоан Юнис. Не искам никой да забравя Юнис. Сега, когато съм вече жена, Юнис ще бъде моят модел за поведение, идеалът, към който ще се стремя всяка секунда от живота си. Ще ми помогнете ли? Ще се държите ли с мен като с Юнис? Да, зная, аз съм ваш шеф и няма да е лесно. Но и вие разберете какво е за мен да се старая да мисля и да чувствам като нея… когато зад гърба си имам толкова много години на досаден и егоистичен дъртак. Вие бяхте нейни приятели — опитайте се да станете и мои. — („Шефе, някога продавал ли си несъществуващи имоти?“) „За Бога, Юнис, ако не можеш да ми помогнеш, поне мълчи.“ („Извинявай, шефе, но ти се възхищавах.“)
— Ще ви помагаме с всичко, което можем — отвърна притихнало Том Финчли. — Това се отнася и за Дабровски. Между другото, тя го наричаше Антон.
— И аз ще му казвам така. Е, ставам ли за вас Джоан Юнис? Пред другите можете да ми казвате „госпожице Смит“, защото сигурно ще ви е неудобно. Но когато сме насаме, само свои, когато направя нещо, което повече й прилича, нека бъда Юнис.
— Разбира се… Юнис — отвърна Финчли, гледаше я сериозно.
— Само да попитам — обади се Фред. — Значи Джоан Юнис ще бъде за ежедневна употреба, а само Юнис ще означава, че сте казали или направили нещо, което би направила госпожа Бранка?
— Точно това имах предвид.
— Сега вече разбирам. Малчо, уф… Хюго каза, че тя била ангел. Като проповедник той сигурно разбира по-добре от ангели от нас. Но нека добавя, че в нея имаше доста сол и пипер. Спомняте ли си преди час, когато се троснахте на Малчо и викнахте на Том?
Тя въздъхна.
— Помня. Изпуснах си нервите. Имам още много да уча.
— Но точно това исках да кажа… Юнис. Беше съвсем като нея. Понякога ставаше опърничава и никой не можеше да излезе на глава с нея. Така ли беше, Малчо… Хюго де?
— О, да. Фред. И ако обичаш, наричай ме Малчо. Хюго ми казваше мама. И Юнис. Мисълта ми беше, че тя се отнасяше с нас като с хора. А сега го виждам и във вас… в теб, Юнис. На господин Смит никога не му се удаваше. Обяснимо е, като се има предвид, че беше стар и болен.
— О, миличкият! Ето, че отново се разплаках. Но когато бях „господин Смит“, вие пак си бяхте „хора“ за мен.
— Така е, а и болните старци винаги са раздразнителни. Баща ми ставаше толкова лош в последните си седмици, че бягах от къщи. Най-лошата грешка в живота ми. Юнис… първата Юнис, сега вече е ангел, сърцето ми го казва. Но тя притежаваше невероятно умение да общува с хората. Мисля, че й беше дарено свише.