Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Май да. По-точно от другата страна на шосето и близо до шосе „Шоуни мишън“. Искаш ли да се сменим?
— Не, смятам да те одера. Искам да я наема за тази година с автоматично подновяване на договора, освен ако не съм заявила други намерения три месеца предварително.
— Добре. Да мина ли утре да те взема? В десет часа? Искам да поогледам твоята съборетина, да ти изтъкна недостатъците й и да ти смъкна цената.
— Добре, значи десет часа. Благодаря ти, Джордж.
— Удоволствието е мое, Морийн.
— Сега всички телефони в Далас са триизмерни. Как така в Канзас още използват плоски екрани? Защо не се модернизират? — попита Доналд.
— Въпрос на пари — отвърнах аз. — Доналд, отговорът на всеки въпрос, който започва със „защо не…?“ е „пари“. Но в случая мога да ти съобщя и други подробности. Оказа се, че пробно въведените в Далас телефони не могат да оправдаят вложените средства и триизмерните телефони ще бъдат извадени от употреба. За цялата история виж в „Уолстрийт джърнъл“ Броевете от последното тримесечие са в библиотеката. Статията е излязла в продължение на шест поредни броя на първа страница.
— Съжалявам, че повдигнах въпроса. Ако питаш мене, могат да използват и димни сигнали.
— Радвай се, че си го повдигнал и се възползвай от възможността, която ти предлагам. Доналд, ако имаш намерение да се оправяш в джунглата там отвън, ще трябва „Уолстрийт джърнъл“ и други подобни издания, като например „Икономист“, да ти станат любимите комикси. Сладолед и торта? — добавих аз.
Настаних Присила в стаята на Сюзън, а Доналд — в тази на Патрик, точно до банята ми. Легнахме си рано. Горе-долу към полунощ се събудих и станах да пишкам. Не си направих труда да паля лампата, защото лунната светлина осветяваше всичко. Точно се готвех да дръпна казанчето и чух един ритмичен звук, който не можех да сбъркам с нищо: скърцане на легло. Изведнъж цялата настръхнах.
Прис и Дони бяха напуснали дома ми почти бебета — бяха на две и четири годинки; сигурно не знаеха, че стените в тази къща пропускат звука като стените на палатка. О, Боже! Горките дечица.
Притаих се. Ритъмът се ускори. След това чух как Присила започна да стене, а Доналд — да сумти. Скоро след това скърцането спря и двамата въздъхнаха. Чух как Присила каза:
— Имах нужда от това. Благодаря ти, Дони.
Гордеех се с нея. Но беше време да побързам — колкото и да не ми се искаше, трябваше да ги изловя на местопрестъплението. Иначе не бих могла да им помогна.
Секунди по-късно почуках на вратата на Доналд.
— Милички? Може ли да вляза?
XIX.
Котки и деца
Когато оставих децата, минаваше един часът — толкова време ми отне да ги убедя, че не им се сърдя, че съм на тяхна страна, че единствената ми грижа е да не стане нещо лошо с тях — защото онова, което правеха, беше изключително опасно.
Когато влязох да ги видя, не бях наметната с халат. Влязох както си бях, гола-голеничка, защото една съвсем облечена авторитетна фигура като родител, който хваща две деца в явен скандал, е твърде вероятно да им изкара ангелите. Но едно човешко същество, също толкова голо и уязвимо като самите тях, просто не може да бъде „ченге“. Както ме беше учил татко още преди години, за да знаеш накъде ще скочи жабата, трябва да се поставиш на нейно място.
Пак нямаше да им хареса, че са ги изловили — никак даже! — но ако не ги бях хванала заедно в леглото, по-късно щяха да ме лъжат. Това е същото като старото правило за кученцата: не хванеш ли кученцето на местопрестъплението, пиши го бегало.
Така че почуках, помолих да вляза и зачаках.
Приглушено ахване и после — мъртва тишина…
Почаках още малко, след това преброих десет овце и пак почуках.
— Доналд! Присила! Моля ви! Мога ли да вляза?
Последва съвещание шепнешком, после — силният, мъжествен баритон на Доналд се обади… и се предаде:
— Влез… мамо.
Отворих вратата. Лампите не светеха, но лунната светлина беше доста силна, а очите ми — свикнали със сумрака. Лежаха заедно в леглото, дръпнали чаршафа до брадичките си, като Доналд беше обгърнал със силната си десница сестра си, сякаш за да я предпази от всички опасности, като в същото време се преструваше, че нея изобщо я няма там, а той просто чака трамвая. Направо ми разтопи сърцето.
Стаята вонеше на секс — мъжки секреции, женски секреции, прясна еякулация, пот. Аз съм експерт по миризмите на секса с многогодишен обширен опит. Ако не знаех какво точно е положението, щях да си помисля, че тук шест души са си спретнали оргия.