Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Трябва да добавя, че част от миризмата излизаше от мене. Може би това е перверзия — да се възбудя сексуално от това, че съм хванала сина си и дъщеря си в най-скандалното от всички сексуални престъпления. Но то не става по желание. От мига, в който чух скърцането и се досетих какво е и кой е, бях се подмокрила. Ако Кинг Конг беше наминал насам, сигурно щях да му досадя. Пол Ривиър направо щях да го смъкна от коня.
Но реших да не обръщам внимание на състоянието си и си напомних, че те сигурно не биха могли да ме надушат.
— Здравейте, милички! Ще се намери ли място за мене по средата?
Мълчание. После се отдръпнаха един от друг. Приближих се бързо, преди да са променили решението си, дръпнах чаршафа, прехвърлих се през Доналд, легнах по гръб между тях, мушнах ръката си под врата на Присила и протегнах ръка към Доналд.
— Облегни се на рамото ми, Доналд. Обърни се насам, миличък.
Той се обърна вдървено и остана да лежи така, напрегнат. Не казах нищо, гушнах и двете си деца, започнах да дишам дълбоко и се опитах да успокоя биенето на сърцето си. Пулсът ми се позабави и малките ми като че ли се поотпуснаха.
Не след дълго казах тихо:
— Колко е хубаво, че и двамата лежите тук при мене, милички! — притиснах ги лекичко и отпуснах, като продължавах да ги прегръщам.
— Мамо, не ни ли се сърдиш? — плахо попита Присила.
— Да ви се сърдя ли? Не, за Бога! Притеснявам се за вас, но да ви се сърдя — не. Обичам ви, миличките ми. И двамата ви обичам.
— О… радвам се, че не ни се сърдиш — после я обхвана любопитство. — Ти как ни хвана? Аз много внимавах. Подслушвах пред вратата ти, за да се уверя, че спиш и чак тогава се промъкнах да събудя Дони.
— Сигурно нищо нямаше да забележа, ако не бях пийнала лимонада, преди да си легна. Събудих се, милички — пишкаше ми се. Онази стена от страната на Доналд е и стената на тоалетната ми. Звукът минава направо през нея. И ви чух — притиснах я към себе си. — Май здраво сте се поизпотили!
Кратко мълчание.
— Ами така си е…
— Вярвам ти. Няма нищо, ама наистина нищо по-добро от един разтърсващ оргазъм, когато наистина имаш нужда от такъв. А ти май наистина имаше нужда. Чух те, че благодари на Доналд.
— Ъ… ами заслужи си благодарностите.
— И много хубаво, че му благодари. Присила, мъжете не обичат нищо повече от това да ги оценят как правят любов; така че запази този навик за цял живот — така и ти, и твоят любим ще бъдете щастливи. Помни ми думата. Запомни го добре.
— Ще го запомня.
Доналд очевидно срещаше затруднения да повярва на онова, което чуваха ушите му.
— Мамо? Правилно ли разбрах? Ти нямаш нищо против онова, което правехме?!
— Я ми кажи какво правехте.
— Ъ… ами чукахме се! — каза го, все едно се защитаваше.
— Чукат се кучетата. Вие се обичате, ти правеше любов с Присила. Или ако предпочиташ дългите медицински термини, вие двамата се съвъкуплявахте и бяхте ангажирани с коитус към настъпване на климакс… което е все едно да описваш великолепен залез с дължините на вълните на електромагнитния спектър. Ти я обичаше, миличък, а Присила заслужава обич! Тя е една малка сладурана, която заслужава обич, а като порасне, ще я заслужава още повече.
Реших, че е време да сграбча тръна и продължих:
— Любовта е сладко и хубаво нещо. Ала въпреки това страшно се притеснявам за вас. Предполагам, че и двамата разбирате, че обществото, в което живеем, не одобрява онова, което правите. Създало е строги и жестоки закони, насочени срещу него и ако ви хванат, ще ви накаже тежко и двамата. Присила, тебе ще те отнемат от Доналд и от мене и ще те настанят в поправителен дом за момичета и ти ще намразиш всяка минута, прекарана там. Доналд, ако имаш късмет, ще те признаят за непълнолетен и ще направят с тебе горе-долу същото, докато навършиш двайсет и една години. А после ще те регистрират и ще те поставят под наблюдение като сексуален престъпник. Но може и да решат да те третират като възрастен: според закона изнасилване и кръвосмешение. Двайсет години каторга… и после цял живот под наблюдение. Това знаете ли го, миличките ми?
Присила не отговори — плачеше.
— Да, знаем го — рече с продран гласец Доналд.
— Е? Какъв е отговорът?
— Но, мамо, ние се обичаме. Прис ме обича и аз нея — също.
— Знам и уважавам любовта ви. Но вие не ми отговорихте, избегнахте отговора. Какво е решението на вашия проблем?
Той си пое дълбоко въздух и изпусна продължителна въздишка.
— Предполагам, че трябва да прекратим това.
Потупах го по гърдите.
— Доналд, ти си галантен рицар и аз се гордея с тебе. Но сега трябва да ти задам един откровен въпрос. Когато започна да мастурбираш, заклевал ли си се, че ще престанеш? Решавал ли си вече никога да не го правиш?