Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))

— Присила, ти не си ли водиш календар? — попитах аз.

— Разбира се, че си водя! Винаги!

— Ще изтичаш ли да го донесеш, моля те? Хайде да запалим лампата.

— Ъ… в Далас е.

По дяволите!

— Е, не искам да се обаждам на Мариан по нощите. Може би двамата ще сравните данните, ще откриете със сигурност кога е било и няма да ни се наложи да се обаждаме. Присила, знаеш ли защо те питам за датата?

— Е, мисля, че знам. Искаш да изчислиш дали днес бих могла да забременея.

— Хубаво. А сега ме чуйте внимателно и двамата. След като веднъж разберем кога се пада, Присила, ти ще спиш при мене в деня на овулацията си и три дена преди и след нея… и всеки месец няма да ми се губиш от очите през седмицата, когато можеш да заченеш. Нито минута. Няма да разчитаме на похвалните намерения. Не морализирам — продължих аз. — Просто гледам практично на нещата. През другите три седмици няма да се мъча да ви разделям, но ще използвате специални, а не обикновени презервативи и ще ги използвате винаги… защото има хиляди майки католички и доста не католички, които са разчитали само на „ритъма“. Няма да правите любов никъде другаде освен в тази къща, докато аз съм тук и всички външни врати са заключени.

Пред хора винаги ще се държите като повечето братя и сестри — приятелски, но като че ли малко се отегчавате един от друг. Никога няма да проявявате ревност — тя е ужасно сигурен издайнически признак. Обаче, Доналд, ти винаги можеш да бъдеш галантният рицар на сестра си и имаш правото да фраснеш всекиго в ченето или да му нанесеш каратистки саблен удар, ако това е начинът да я избавиш от някой урод. Това е и дълг на един брат, и негова горда привилегия.

— То така и стана — пресипнало се обади Доналд.

— Какво, Доналд?

— Гас я беше повалил на земята и й досаждаше. Дръпнах го и го смлях от бой. После той излъга за станалото и леля Мариан повярва на него, а не на нас и каза на татко. А пък той се съюзи с леля Мариан и… същата нощ офейкахме. Парите не ни стигаха за автобус, така че тръгнахме на стоп. Обаче… — Доналд се разтрепери, — те бяха трима и ми взеха парите и… Но Прис успя да се измъкне — чух го как се мъчи да задави риданията си и се престорих, че не чувам.

— Дони беше чудесен — тихо изрече Присила. — Стана снощи, като тръгвахме от Тълса, мамо, на Четирийсет и четвърто шосе. Приближиха се към нас, а Дони ми викна да бягам и остана да ги задържи, докато тичах към една бензиностанция. Казах на собственика какво е станало и го помолих да извика ченгетата. Точно се обаждаше, когато се появи Дони и собственикът на бензиностанцията ни помогна да хванем стоп до Джоплин, където цялата нощ прекарахме в една денонощна пералня, докато съмне. После дойдохме право тук — само веднъж сменихме кола.

Мили мой Боже, ако там горе има някой, защо причиняваш такива неща на децата? Говори ти Морийн Джонсън и ще ти се наложи да отговаряш пред мене!

Стиснах рамото му.

— Гордея се с тебе, Доналд. Май излиза, че си изял боя и си се оставил да те оберат, за да предпазиш сестра си от изнасилване. Боля ли те много? Освен онази синина на лицето ти?