Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))

Станах, изпишках се и отново чух ритмичната музика от нощес… и тя ми повлия по съвсем същия начин — възбудих се. Стана ми по-добре, защото през целия си живот никога не съм се чувствала едновременно разгонена и потисната. Ама тези деца цяла нощ ли не бяха мигнали?

Когато скърцането спря, пуснах водата — не ми се искаше да ги безпокоя, преди да са свършили. След това използвах бидето, за да не започвам деня, воняща като разгонена женска. Измих си зъбите и плиснах две шепи вода на лицето и косата си.

Изрових от гардероба стара лятна хавлия на Патрик, която му бях конфискувала, след като му подарих нова за медения месец. За Присила взех една моя кърпа. И една за мене.

После почуках на вратата им.

— Влез, мамо! — викна Присила. Като че ли беше щастлива.

Отворих вратата и им подадох хавлиите.

— Добро утро, милички. Ето ви по една хавлия. Закуската е след двайсет минути.

Присила скочи от леглото и ме целуна. Доналд се приближи по-бавно, но като че ли не се притесняваше много, че свирепата дърта мама ще го види без гащи. Стаята вонеше дори повече, отколкото си спомнях.

Нещо се отърка в краката ми — нейно величество; тя скочи на леглото и започна силно да мърка.

— Мамо, снощи ти скачаше по вратата и вдигна голяма патърдия, та станах и я пуснах вътре — обясни ми Присила. — Остана малко, след това скочи и настоя пак да й отворя. Пуснах я. Не мина и половин час, и пак започна да блъска по вратата. Този път не й обърнах внимание. Ние… ъ-ъ… бяхме заети.

— Тя не признава затворените врати — казах аз. — Която и да е затворена врата. Моята я оставям открехната и останалата част от нощта прекара при мене. Или поне по-голямата част. Ммм… тя е котката на Сюзън, а ти спиш в стаята на Сюзън. Искаш ли да се преместиш? Иначе сигурно ще те буди, когато й скимне.