Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Математиците от Корпуса на времето, оглавени от Либи Лонг, и банката им от компютърни симулатори, наблюдавани от Майкрофт Холм (компютъра, водил революцията на Луната по времева линия три), се опитаха да определят може ли да се създаде ревизирана история, в която Японо-американската война от 1941–1945 г. никога да не се е случвала. И ако може, дали би спряло да се влошава положението на Земята след тази война по всички изследвани времеви линии?
За целта Корпусът се нуждаеше от агенти преди 1941 г. в Япония и Съединените щати. Агентите за Съединените щати не бяха проблем, тъй като в Буундок разполагаха с изобилни запаси на американския английски, американската история и култура от XX век според Грегорианския календар, както и с жители на Терциус, които бяха живели в тази култура: Лазарус Лонг, Морийн Джонсън, Джубал Харшо, Ричард Кембъл, Хейзъл Стоун, Зеб Картър, Хилда Мей Бъроуз, Дийти Картър, Джак Бъроуз и други — и по-специално Ан, Честен свидетел. Знам, че нея я изпратиха. А вероятно и други.
Но жителите на Телус Терциус, запознати с японския език и култура от XX век според Грегорианския календар, се колебаеха между „нула“ и „такива не съществуват“. Имаше двама от китайски произход, Дон Ксия и Марси Чоу-Му, които физически наподобяваха японските норми, но и двамата нямаха представа нито от японски език, нито от японска култура.
Аз не бих могла да мина за японка — рижите японки се срещат горе-долу толкова често, колкото и косматите риби — но можех да говоря и да пиша на японски — разбира се като туристка. Така че взеха едно разумно решение: ще отида там като туристка — туристка изключение, която си е направила труда да понаучи нещичко от езика, културата и историята на Нипон.
Турист, който си прави труда да учи подобни неща за една страна, винаги е добре дошъл, ако се държи учтиво според техните правила за учтивост. Лесно ще е лекомислено да заявим, че всеки турист би трябвало да го прави, но всъщност това е трудна работа и гълта много време и пари. На мене езиците ми се удават и ми е приятно да ги уча. Така че на седемдесетгодишна възраст знаех пет съвременни езика, включително и родния си.
Значи оставаха около хиляда, които не знаех, и около три милиарда души, с които нямах общ език. Прекалено много работа — направо Танталови мъки.
Но бях добре екипирана за ролята на безобидна туристка в Япония по време на десетилетието преди голямата война от 1941–1945 г. Така че заминах и ме приземиха в Макао — място, където рушветът е норма и с пари можеш да постигнеш почти всичко. Бях въоръжена с обилно количество пари и три много истински паспорта: в единия пишеше, че съм канадка, във втория — американка, а според третия бях британка.
Заминах с ферибот за Хонконг — място, което почти може да мине за почтено, ала въпреки това и там прекалено уважаваха парите. Дотогава бях разбрала, че по онова време в Далечния изток нямат добро мнение нито за британците, нито за американците, но канадците все още не им вдъхваха особена неприязън и затова използвах паспорта, според който съм родена в Британска Колумбия и живея във Ванкувър. Един холандски кораб, „Руйс“ ме закара от Хонконг в Йокохама.
Прекарах една чудесна година, 1937–1938, в скитосване из Япония — спях в местни ханове, храних мъничките сърнички в Нара, останах без дъх пред гледката на Фуджи-сан призори, кръстосвах Вътрешното море с малък очукан параход, наслаждавах се на красотите на една от най-прекрасните страни и култури, като през цялото време събирах данни в имплантираното, командвано от гласа ми записващо устройство — горе-долу като това, дето използвам в момента.
Освен това вътре в себе си носех и „намирач“, какъвто нося и сега, и фактът, че още не са ме намерили, за мене означава, че в Главната квартира на Корпуса на времето не знаят на коя планета се намирам. Предполага се, че апаратурата е достатъчно фина, за да проследи агент, пропуснал рандеву, без значение къде се намира, щом той е на въпросната планета.