Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))

— К’во да е — отговори синът ми. — Ако е още живо, ще му откъсна главата.

— Я се дръж прилично, Дони — скастри го сестра му. — Първо ще хапнем супа, мамо.

Докато обядвахме, Присила ме попита:

— Защо книгите са струпани тук, мамо?

Обясних, че смятам да се изнеса и да продам къщата. Децата ми се спогледаха; и двамата добиха жален, почти убит от скръб вид. Погледнах първо единия, после — другия.

— Я по-весело — окуражих ги аз. — Няма нищо тъжно. Не ме гонят никакви срокове и този дом е ваш. Искате ли да ми кажете какво става?

Какво ставаше си личеше до голяма степен от състоянието им: мръсни, уморени, гладни и без пукната пара. Имаха някакви проблеми с баща си и мащехата си и бяха напуснали Далас „завинаги“.

— Ама, мамо, ние не знаехме, че смяташ да продаваш къщата… Ще намерим къде другаде да отидем… защото с Дони вече никога няма да се върнем там!

— Няма защо да бързате — усмихнах се аз. — Не сте на улицата. Да, смятам да продам къщата, но ще си намерим друг покрив над главата. Точно сега е моментът да продадем тази къща, защото казах на Джордж Стронг — той се занимава с недвижими имоти — че ще е свободна, след като Сюзън се омъжи. Хммм… — отидох до видеотелефона и набрах „Хариман и Стронг“.

На екрана се появи женско лице.

— „Хариман и Стронг, инвестиции. Хариман ентърпрайзис. Обединени индустрии.“ С какво мога да ви бъда полезна?

— Обажда се Морийн Джонсън. Бих желала да говоря с господин Хариман или господин Стронг.

— И двамата отсъстват. Можете да оставите съобщение. Или можете да говорите с господин Уоткинс.

— Не. Свържете ме с Джордж Стронг.

— Съжалявам. Искате ли да говорите с господин Уоткинс?

— Не. Просто предайте на господин Стронг следното съобщение: Джордж, обажда се Морийн Джонсън. Къщата вече е свободна и се обаждам, за да ти предложа първия отказ, както ти обещах. Изпълних обещанието си, но смятам да приключа с това днес. Така че ще се обадя в „Джей Си Никълс къмпани“.

— Задръжте, моля — лицето й беше заменено с цветна градина, а гласът й — със сиропирана версия на „В една всекидневна от XVIII век“.

После се появи Джордж Стронг.

— Здравейте, госпожо Джонсън. Радвам се да ви видя.

— За тебе съм Морийн, стари друже. Обадих се да ти кажа, че се изнасям. Ако си още навит, сега е моментът. Искаш ли я още?

— Ще ми свърши работа. Имаш ли някаква цена предвид?

— Да, разбира се. Точно двойно колкото си склонен да платиш.

— Е, бива си го за начало. Давай да се пазарим.

— Само още нещо, Джордж. Трябва ми нова къща, по-малка. С три спални и някъде близо до Югоизточното шосе. Имаш ли подръка нещо такова?