Нож от блянове

Домон извади лулата от устата си колкото да издуха кръгче дим в лицето на Мат.

— Щом не иска да ти помага, се откажи. — И той със същия глас, като за командване на кораб.

Егеанин измърмори нещо под нос, като че ли спореше със себе си, после тръсна глава.

— Не, Бейл. Той е прав. Щом съм паднала през борда, трябва да си намеря нов кораб и нов курс. Никога няма да мога да се върна в Сеанчан, тъй че по-добре да срежа въжето и да се свършва.

Онова, което знаеше за Тюон, беше предимно мълва — Императорската фамилия като че ли живееше зад стени дори когато е пред очите на хората и изтичаха само клюки за това, което става зад тези стени — но и те бяха достатъчни, та Мат да настръхне. Бъдещата му жена имала убити брат и сестра? След като те се опитали да убият нея, но все пак! Що за роднини можеха така да се избиват? Сеанчанската Кръв и Императорската фамилия явно можеха. Половината й близки бяха мъртви, убити повечето, а и другите сигурно — също. Повечето от това, което Егеанин — Лейлвин де — имаше да му каже, се знаеше от повечето сеанчанци и не звучеше никак утешително. Тюон от детство трябвало да се приучи на интриги, да усвои оръжия, както и да се бие с голи ръце, за да си осигури сама последната защитна линия, колкото и тежка охрана да има. Всички от Кръвта били приучени да лицемерни-чат, да крият намеренията и амбициите си. Властта била нещо много подвижно сред особите от Кръвта, някои се катерели нависоко, други се хлъзгали надолу и този танц бил още по-бърз и по-опасен в Императорската фамилия. Императрицата… Егеанин понечи да добави „дано Да живее вечно“ и едва не се задави, затвори очи и дълго помълча, преди да продължи — Императрицата била родила много деца, като всяка Императрица, за да може сред оцелелите да има някое, годно да Управлява след нея. Нямало да е хубаво някой глупав или тъп да се въздигне на Кристалния трон. А за Тюон се смятало, че не е нито тъпа, нито глупава. Светлина! Жената, за която щеше да се жени, бе като Стражник и Айез Седай, увити в едно. И навярно също толкова опасна.

Той проведе няколко разговора с Егеанин — внимаваше да я нарича Лейлвин, та да не вземе да му се нахвърли с камата, но си мислеше за нея като за Егеанин — мъчеше се да научи нещо повече, ала знанията й за Кръвта бяха общо взето външен поглед, а това, което знаеше за Императорската фамилия, по нейно собствено признание, не бе много повече от това на някой уличен хлапак в Сеандар. Същия ден, в който даде кобилата на Тюон, той язди до фургона на Егеанин и пак поведе един от тези безплодни разговори. Беше придружил за малко Тюон и Селусия, но те само се споглеждаха и се кикотеха. На това, което бяха казали на Калайджийките, без капка съмнение.

— Умен подарък е тази кобила — рече Егеанин и се наведе от капрата да погледне колоната фургони. Домон държеше поводите. Тя го сменяше понякога, но воденето на конски впряг не бе сред уменията, които бе научила на корабите. — Как го разбра?