Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— О, боже милостиви! — възкликна господарката на къщата, а после, обръщайки се гневно към младия човек, запита: — От какво съсловие произхождате? Имате външността на джентълмен, ала от изумителните неща, които виждам пред себе си, мога да заключа само, че сте чирак на зарзаватчия. Моля ви, съберете си зеленчуците и да не ви виждам повече.
— Мадам — смотолеви Съмърсет. — вие ми обещахте, че ще ме предупредите един месец предварително.
— Тогава още не ви познавах добре — отвърна старата дама. — Сега ви предупреждавам да напуснете веднага.
— Мадам — каза младежът, — готов съм да изпълня желанието ви и колкото се отнася до мен, мога да го сторя. Но какво да правя с квартиранта си?
— Квартирант ли? — повтори мисис Лъксмор.
— Мой квартирант, защо да отричам? — отвърна Съмърсет. — Пазарил се е да плаща на седмица.
Старата дама се тръшна на един стол.
— Вие имате квартирант… вие? — извика тя. — И как го намерихте, ако мога да зная?
— С обява — отговори младежът. — О, мадам, не стоях тук със скръстени ръце. Опитах — и очите му неволно се отместиха към рисунките, — какво ли не опитах.
Очите й проследиха неговите и за пръв път, откакто я познаваше Съмърсет, тя извади лорнет и щом прецени подробно достойнствата на творбите, звънкият й, тънък смях екна на непрекъснати изблици.
— Ох, вие сте просто възхитителен! — извика тя. — Сигурно сте ги изложили на прозореца. Макфърсън — подвикна тя на слугинята си, която през цялото това време чакаше начумерена в коридора, — аз ще обядвам с мистър Съмърсет. Вземете ключа за избата и донесете вино.
През целия обед тя беше все в такова весело настроение, даде на Съмърсет две дузини бутилки с вино, които по нейно нареждане Макфърсън донесе от избата — „като подарък, драги мой — каза тя и отново прихна да се смее до сълзи, — за вашите очарователни картини, които непременно трябва да ми оставите, преди да си отидете“ — накрая, след като го увери, че не иска да пречи на най-смахнатите чудаци в цял Лондон, събрали се в къщата й, замина (както се изрази неопределено) за континентална Европа.
Едва си отиде и Съмърсет срещна в коридора болногледачката ирландка, наглед трезва, но изпаднала в извънредно силно вълнение. От думите й стана ясно, че мистър Джонс е получил остра криза вследствие на посещението на мисис Лъксмор и че само изчерпателно обяснение може да успокои болния. Съмърсет почти рязко разказа каквото беше нужно по тоя въпрос.
— Това ли е всичко? — извика жената. — За бога, това ли е всичко?
— Добра ми женице — отвърна младежът, — не мога да разбера какво искате от мен. Дори дамата да беше жена на приятеля ми, дори да ми беше кръстница, дори да беше кралица на Португалия, какво засяга това вас или мистър Джонс?
— Света богородице! — възкликна болногледачката. — Непременно ще трябва да чуе това!
И незабавно хукна нагоре по стълбата.
Съмърсет пък се върна в столовата и с навъсено чело, под което премисляше какви ли не хипотези, опустоши остатъка в бутилката. Беше порто, а портото е вино, което единствено между равните му и превъзхождащите го може донякъде да издържи на конкуренцията на тютюна. Като посръбваше, пушеше и разсъждаваше, Съмърсет се мяташе от подозрение на подозрение, от решение на решение, и колкото повече се изпразваше бутилката, толкова по-смел и румен ставаше. Той беше скептик, без да се гордее с това, престъпления и пороци не го плашеха, гледаше и приемаше света с цинично одобрение, честа последица от младостта и доброто здраве. Същевременно чувствуваше, че живее под един и същ покрив с тайни злосторници, и вечно будният ловен инстинкт го караше да бъде нащрек. Бутилката се бе поизпразнила, лятното слънце най-после залезе и в същия миг нощта и мъките на глада го откъснаха от мислите.
Излезе и вечеря в „Крайтириън“ — вечеря в хармония не толкова с кесията си, колкото с великолепното вино, което пи с наслада. Дали поради едното или другото, но отдавна бе минало полунощ, когато се прибра. Пред входа стоеше файтон, а щом влезе в преддверието, Съмърсет се озова лице срещу лице с един от най-редовните редки посетители на мистър Джонс — мъж с мощна фигура, сурови черти и къса брадичка по американска мода. Този човек бе преметнал на рамо чер куфар, явно много тежък. Заварвайки посетител да изнася багаж в такъв късен час, младежът си спомни някои интересни истории, чувал бе за наематели, които по този начин измъквали лека-полека не само собствените си вещи, но и мебелите и приборите на къщата, в която са били подслонени, тъй че сега, едновременно във весело настроение и изпълнен с подозрения, преструвайки се на пиян, той се блъсна грубо в човека с брадичката и събори куфара от рамото му на пода. С лице, внезапно пребледняло като лист, човекът с брадичката призова жално името на своя създател и се строполи като чувал на килимчето в подножието на стълбата. Същевременно, макар и само за един-единствен миг, над перилата на първия етаж подадоха глави като зайци болният квартирант и болногледачката ирландка — лицата и на двамата бяха бледи и уплашени.