Мъртвите сибирски полета

— Стига! — строго каза Кардов. — Запомнете добре, че аз държа само на хора, които изпълняват точно моите заповеди.

— Не съм ли изпълнявал винаги дълга си?

— Не се мъчете да ме убеждавате — прекъсна го Кардов.

— Достатъчно е да ви припомня само едно име. Иван се приближи до своя подчинен и му каза:

— Спомнете си за Владимир.

Ашинов трепна, ала след малко се изправи гордо и заяви:

— Това дете утре няма да е живо, Ваше благородие. Кардов се усмихна подигравателно.

— Благодаря ви за утешението — сърдито каза той. — Вие навярно си въобразявате, че някоя богиня ще посети детето тази вечер или пък то ще си счупи крака и ще умре.

— Няма нужда от такива случайности, Ваше благородие. Аз съм напълно убеден, че утре ще мога да ви съобщя за смъртта на детето.

— Това ми се харесва. По дяволите, Ашинов, нима не знаеш, че съществуването на това дете може да бъде фатално за нас? Една високопоставена личност желае гибелта на Владимира. Аз ви заповядах да се заемете с това, а вие и до днес не сте изпълнили заповедта ми.

Ашинов отпусна рамене.

— Добре знаете, Ваше благородие, че имам големи затруднения с това дете. То не се намира в някоя обикновена къща, а в павилиона на великия княз. Единствен великият княз отива да види детето в къщата на градинаря. То е под негова закрила.

— Обикновено е загърнат с пелерина — каза Кардов. — Той не чука на вратата, а свирва някак особено и вратата се отваря. Така ли е, Ашинов?

С един дълбок поклон секретарят скри учудването си.

— Аз смятах да ви открия това, Ваше благородие, но виждам, че ви е известно по-добре, отколкото на мене.

— Ако разчитах на вас, отдавна щях да бъда загубен!

— Къщата на градинаря тази вечер ще стане жертва на пламъците — каза Ашинов, като наблюдаваше внимателно какво впечатление ще произведе това на Кардов.

— И детето ще изгори в пламъците? — рече Кардов.

— Не, Ваше благородие, един човек ще го спаси от пожара.

— Кой е този човек? — запита Кардов.

— Хиацинта Янкович, жената на онзи пияница, който изчезна преди известно време. Тя ще умъртви детето и ще скрие трупа му, за да не го намерят.

— Кой ще подпали къщата?

— Имам свои хора за това — каза Ашинов. — Важното е утре детето да не е вече между живите.

— Това ми стига — рече Кардов. — Сега си идете, но не забравяйте утре да ми съобщите какво е станало с детето.

Ашинов се поклони и си отиде по същия път, по който бе дошъл.

Кардов го проследи с поглед, докато излезе от стаята.

— Такъв човек ми трябва. Той се плаши от дребни работи, а иначе изглежда, че е от ластик и мога да го дърпам, както си искам. Вярвам, че царят ще ми е много благодарен. Тъкмо това ми е необходимо — царят да ми е благодарен, тъй като министърът е, кажи-речи, мъртъв.

Сетне извади от джоба на горното си палто едно писмо и започна да чете: