Кладенецът на възнесението

Тя застина. Шивачът бе спрял да диктува. Гледаше я и се усмихваше.

— Какво? — попита Вин и се изчерви.

— Съжалявам, милейди — отвърна той и даде знак на помощника да иде до склада. — Досега не бях виждал толкова грациозни движения. Като… замиращ дъх.

— Ласкаете ме — рече тя.

— Не, дете мое — намеси се Тиндуил. Той е прав. Движиш се с грация, на която много жени могат само да завиждат.

Шивачът се усмихна отново, Помощникът се върна натоварен с мостри на платове. Възрастният мъж започна да ги преглежда, отмяташе ги с трепереща ръка, Вин застана неподвижно и отпусна ръце. Не искаше да позволи на роклята да й надвие.

— Защо си толкова мила с мен? — попита тя тихо.

— Защо да не съм? — отвърна с въпрос Тиндуил.

— Защото си лоша с Елънд. Не го отричай, подслушвах уроците ти. През повечето време го обиждаш и наскърбяваш. А сега се правиш на добра.

Тиндуил се усмихна.

— Не се правя, дете.

— Тогава защо си толкова зла с Елънд?

— Защото е израсъл под похлупак. А сега е крал и трябва да научи суровата истина. — Тя изгледа Вин отвисоко — Докато ти си я срещала твърде често в живота.

Шивачът се приближи и подреди мострите на масата.

— Млада госпожице, струва ми се, че тъмното ще ви отива повече. Какво ще кажете за това виолетово?

— А защо не черно? — попита Вин.

— О, в никакъв случай — намеси се Тиндуил. — Нито черно, нито сиво, дете мое.

— Защо не този тогава? — Тя посочи едно парче в морско синьо. Беше почти като роклята, която носеше при първата си среща с Елънд.

— Това да — кимна шивачът. — Ще отива чудесно на светлата ви кожа и черната коса. Хъм, определено имате вкус. Териската каза, че ще ви трябва за утре вечер, нали?

— Да.

— Ще се наложи да прекроим една от готовите ни рокли. Мисля, че имаме в този цвят. Ще работим цяла нощ, но красотата изисква жертви, нали? А сега, за модела…

— Тази ми харесва. — Вин кимна към роклята, която бе облякла. Приличаше на роклите, които навремето носеше на балове.

— Защо не махнете фустата? — попита Тиндуил. — И да я скъсите малко, за да може да се движи свободно?

Вин се замисли, после попита:

— Можете ли да го направите?

— Разбира се — отвърна шивачът. — Помощникът ми каза, че късите фусти са модерни на юг, макар че провинцията винаги изостава в модата. — Той спря. — Всъщност каква ти мода сега в Лутадел…

— Направете ръкавите по-широки — инструктира го Тиндуил. — И пришийте няколко джоба за лични вещи.

Възрастният шивач кимна, докато младият си водеше записки.

— Гърдите и талията може да са стегнати — продължи Тиндуил. — Но не прекалено. Вин трябва да може да се движи свободно.

Шивачът погледна Вин по-внимателно.

— Лейди Вин? — попита той и се наведе към нея да я погледне отблизо. После се обърна към помощника си. Младежът кимна мълчаливо. — Ясно… — Гласът на шивача потрепери. — Аз… извинявам се, ако съм ви обидил с нещо. Не знаех.

Вин се изчерви отново. „Още една причина да не ходя на пазар“.