Следотърсачът [calibre]

– С каква цел?

– За да разбера защо е построена Кулата на О – отвърна Риг и пламът му изобщо не беше престорен. – Да узная какво е известно за земите отвъд Стената. Има ли хора зад нея? Защо изобщо е била построена? Как е устроена? Не може да бъде естествено образувание, някой я е създал. Разбираш ли?

– И какво ще правиш с всички тези отговори, когато ги откриеш?

– Ще ги знам! – възкликна той. – А ако Съветът сметне, че добитите от мен знания могат да са полезни за другите, то ще ги публикувам. Не разбираш ли? А те не разбират ли? Докато не ни позволяват да вършим нищо, ние сме единствено бившето кралско семейство. Но ако мога да стана достоен учен и да издавам трудове, които само учени биха искали да четат, то аз вече не съм кралска особа, нали? Аз съм учен!

– Учен от кралски произход.

– Разбира се. Но с времето, след години ще стана старец, известен с трудовете си далеч повече, отколкото с потеклото си. Никой няма да се бои от мен или да възлага някакви идиотски революционни надежди на мен или на когото и да било от семейството ми, защото вече ще сме нещо друго.

– Но те така или иначе няма да ти позволят да ходиш в библиотеката.

– Ала може би твоят скъп приятел Флакомо ще изпраща прислужник, който ще отнася писмата ми на библиотекарите. Може би те ще се отнесат с мен като с учен, който е например инвалид, и ще ми помогнат да намеря нужните книги.

– Ти не си учен – рече услужливо майка му. – Само отбелязвам какво ще каже Флакомо.

– Тогава защо не поканим учени да дойдат и да ме изпитат, за да разберат дали съм се изучил достатъчно, че да съм достоен да ми се даде достъп до библиотеката? Не предлагам да разговаряме очи в очи, последното, което ми се иска, е някой учен, който изобщо не се интересува от политика, да бъде въвлечен в общуване с нас. Но нека те седнат в една стая и да ми изпратят въпросите си писмено. После аз ще им отговоря на глас, за да могат да чуват гласа ми и да разберат, че никой друг не ми пише отговорите. Ще се подложа изцяло на тяхната преценка.

– Звучи доста сложно, а и не мога да се сетя защо някой учен би си направил труда.

– Аз също. Но ако все пак склонят?

– Струва си да го предложим на Флакомо.

– Кажи му, че моят Баща бе забележителен човек. Да те образова той беше все едно да учиш в най-добрия колеж в оградения свят.

– Искаш да кажеш, най-добрият колеж в републиката – поправи го майка му.

– Границите съвпадат.

– Но някой може да си помисли, че използваш „оградения свят“, за да избегнеш думата „република“.

Риг изведнъж стана сериозен.

– О, не беше ми минавало през ума... Да, оттук нататък винаги ще казвам „републиката“. Нека никой не си мисли, че желая да забравя или да проява непочтителност към Революционния съвет. Аз смятам Съвета и Стената за еднакво вечни.