Следотърсачът [calibre]

– Аз не ви познавам, майко – обясни Риг. – Знам само това, което се говори за кралското семейство, и можете да си представите каква малка част от него е добронамерено. По история ми преподадоха обширни познания и знам за стотиците случаи, когато членове на различни владетелски семейства са се клали в стремежа си да завземат властта или от страх, че ще ги убият или че ще избухне гражданска война. Ала щом чух словата ви и видях лицето ви, докато ги произнасяхте, а и след като познавам донякъде ограниченията, при които живеете тук, аз съм доволен, че вие наистина сте моя любяща майка. Моля ви, простете, че ви попитах, защото знаете – нямах друг избор. И ви благодаря, че изобщо отговорихте, а още повече за самия ви отговор.

Риг стана от мястото си и коленичи до стола на майка си, а тя се обърна към него. Мнозина от присъстващите бяха смаяни, защото да се поклониш пред кралска особа беше незаконно, и самата майка понечи да възрази. Ала той заговори високо и гласът му шибаше като камшик и заповядваше на всички да мълчат.

– Аз коленича пред тази жена, както син коленичи пред майка си. И най-скромният пастир може да коленичи така пред майка си. Тъй като моите предци са кралски особи, забранено ли ми е да показвам на майка си уважението, което тя заслужава да получи от мен? Дръжте си езиците – предпочитам да умра, отколкото да се оставя страхът да ми попречи да º покажа колко я почитам и обичам!

Онези, които бяха станали, отново седнаха. И сега, когато Риг наведе чело, за да докосне скута на майка си, тя протегна ръка и го погали по косата, а после го повдигна малко, прегърна го и се разплака в косите му, и го целуна, и го нарече свое детенце, свое малко момченце, и благодари на Светеца скитник, че го е довел отново при нея след дългите му скитания из пустошта. Междувременно Риг се чудеше как ли сестра му разбира всичко това и си мислеше колко ли влудяващо е за нея да го гледа, но продължи, без да º помага да разбере нито с думи, нито със звуци. Що се отнася до майка му, той º вярваше само наполовина. В края на краищата, не би ли постъпила тя така и ако желаеше смъртта му? Вярно, чувствата º изглеждаха достатъчно истински, малцина притежаваха умението да ги изиграят така успешно. Ала не беше ли самият факт, че още е жива, доказателство, че тя знае как да играе всяка роля, изискваща се от нея, за да оцелее? И все пак Риг трябваше да се довери на някого или животът му на това място щеше да е невъзможен. Затова реши да повярва, че майка му не е оцеляла с преструвки, че изпитва чувства, каквито не изпитва, а по-скоро с преструвката, че не чувства нищо, с точно обратното умение, и затова този изблик е рядък и искрен. Тя го обичаше. Тя не желаеше смъртта му. Той щеше да º се довери. А ако се окажеше, че е взел погрешно решение, щеше да се справя с разочарованието, когато то дойде. Щеше да е достатъчно лесно, защото това разочарование сигурно щеше да трае само няколко мига, преди да издъхне.