Следотърсачът [calibre]

– Чувал съм, че подобни неща са били възможни в миналото – потвърди Риг. – Но съм чувал и че тайните на тези билки са били изгубени.

– Открити са отново – увери го майка му.

– В Голямата библиотека?

– От твоя баща Кносо. Ти не си първият човек от кралски произход, решил да стане учен.

– Ето, виждате ли! – възкликна Риг. – Дали ли са на Кносо, баща ми, достъп до библиотеката?

– Да – потвърди майка му. – Лично. Той отиваше там пеша, не е далече.

– И сега хирурзите на Ареса Сесамо и на целия ограден свят... тоест на републиката... имат полза от това!

– Баща ти легна в лодка, която пуснаха по един бързей, минаващ през Стената на север, далече-далече от западния бряг. Той си инжектира доза, съгласувана с хирурзите, че е достатъчна да държи човек с неговото тегло в дълбок сън три часа. Към лодката бяха прикрепени понтони, за да не може да се обърне, дори и да се натъкне на бряг, преди той да се е свестил. Имаше и още дози, за да може да влезе в обратното течение, да повтори процеса и да се върне при нас.

– Успя ли да мине?

– Да, въпреки че няма как да знаем дали преминаването през Стената го е лишило от разум. Защото умря, без да се свести.

– И го знаете, защото никога не се е върнал?

– Знаем го, защото още щом той премина отвъд Стената, от другата страна, лодката му потъна във водата.

– Потъна!

– Именити учени наблюдаваха през далекогледи, въпреки че той вече бе изминал три мили. Понтоните се откъснаха и отплаваха. А после лодката просто потъна във водата. Кносо изскочи на повърхността, задържа се няколко минути и също потъна.

– Защо една лодка би потънала така?

– Има хора, които твърдят, че някой я е повредил, че понтоните са били разработени така, че да се откъснат, и че нарочно са пробили дъното и са запушили дупката със запушалка, разтворима в солена вода.

– Значи е бил убит – заключи Риг.

– Има хора, които го твърдят. Но един от учените, които наблюдаваха, астрономът Токуир, използваше далекоглед, в който имаше много огледала, изработен от него самия, и затова другите учени не повярваха на наблюденията му. Но той се кълне, че през него успял да види как лодката на баща ти потъва много по-ясно от другите. И казва, че видял ръце, които се подали от водата и първо откъснали понтоните, а после дръпнали лодката надолу.

– Ръце? Човешки ръце?

– Никой не му повярва и той бързо изостави темата от страх, че ако настоява, ще съсипе реномето си сред учените.

– Вие му вярвате.

– Вярвам в това, че не знаем какво има отвъд Стената – рече майка му.

– Мислите, че има хора, които живеят във водата? И могат да дишат под вода?

– Нищо не мисля. За нищо не казвам, че е възможно или невъзможно.

– Но той е минал през Стената.

– И не се свести.

– Защо тази случка не е известна из... Републиката?

– Защото не искахме хиляда идиоти да повторят опита и съдбата му – отвърна майката.

– Ами ако в съседния ограден свят има водни хора? – попита Риг. – И те също никога не са преминавали през Стената! Дали изобщо биха разбрали какво представляват нашите лодки? Или що за създание е Кносо, моят баща? Те може би са помислили, че щом формата му е като тяхната, и той може да диша под водата като тях.