Следотърсачът [calibre]

– На мен ми се струва, че ако успеем да основем жизнеспособна човешка колония на тази нова планета, ще направим така, че ще е невъзможно която и да било от тези заплахи да унищожи човешкия вид.

– А ако успеем да основем деветнайсет жизнеспособни човешки колонии...

– Всичките деветнайсет ще са изложени наравно на заплахите от твоя списък, ако те засегнат тази планета и тази звезда. Един страшен сблъсък с метеор ще унищожи всичките деветнайсет.

– Да – потвърди заменимият.

– Ала за теб е важно да създадем деветнайсет отделни колонии, а не само една.

– Да – потвърди заменимият.

Последва дълго мълчание.

– Ти ме чакаш да взема решение за нещо.

– Да – потвърди заменимият.

– Ще ти се наложи да уточниш – настоя Рам.

– Ние не можем да обмисляме онова, за което не можем да мислим – отвърна заменимият. – Това би било немислимо.

Рам много време мисли над това. Направи много догадки за това какво ли може да е решението, което се изисква от него. Малко от тях произнесе на глас и заменимият всеки път се съгласяваше, че това би било полезно решение, ала не е съдбоносното. Решение, което би обяснило защо за да се запази човешкият вид и да се подпомага напредъкът му, е важно да се основат деветнайсет колонии. Рам изследва всяко решение, което трябваше да бъде взето, включително степента на евентуално унищожаване на туземната флора и фауна, и спечели съгласието на заменимите, че ще се положат всички усилия да се създаде съвършен и представителен генетичен запис, семенна банка и ембриана на местните форми на живот на планетата, за да може всичко, унищожено по време на създаването на колониите, да бъде възстановено на по-късен етап.

Но дори и това решение не бе съдбоносното.

И една сутрин той осъзна какво чакаха заменимите. Хрумна му, докато размишляваше какво ли означава, че клонирането на космическия кораб и пътуването назад във времето са причинени от самия Рам, с което бяха съгласни и компютрите, и заменимите. Повечето човеци не биха могли да променят хода на времето. Би могло да се каже, че нито един човек никога не го е правил. И ако това твърдение все още бе вярно...

– Аз съм човек – произнесе Рам, може би по-подчертано, отколкото изискваше изречението.

– Благодаря – рече заменимият.

– Това ли бе окончателното решение, което ви устройва?

– Ако това е окончателното решение, което устройва теб, то ние сме доволни.

Отговорът беше толкова двусмислен, че Рам настоя за изясняване.

– Но няма нищо за изясняване – възрази заменимият. – Ако това е твоето решение, пълно и окончателно, то ние ще действаме в съответствие с него.