Следотърсачът [calibre]

– Вадеш, ти спомена за планетата, от която са дошли човеците, и ни научи на поговорка отпреди дванайсет хиляди години – рече той. – Има ли някаква нужда ние да разполагаме с познания за Земята?

– Да – потвърди Вадеш.

– И каква е причината?

Вадеш мълчеше.

– Означава ли твоето мълчание, че тя ти е неизвестна? – попита Риг. – Или че просто не желаеш да ни я съобщиш?

– Не мога да предвидя отговора на въпроса ти с никаква, дори и приблизителна точност и сигурност. Но ще ви е нужно да знаете много неща за Земята и ще трябва да ги научите скоро.

– Защо? – попита Риг.

– Какво „защо“?

– Защо ще ни е нужно да знаем много неща за Земята и защо трябва да ги научим скоро?

– Защото те идват – отвърна Вадеш.

– Кой идва? – попита Парам.

– Хората от Земята.

– Кога? – попита Самуна.

– Не зная – отвърна Вадеш.

– И какво ще правят, като пристигнат тук? – попита Умбо.

– Не зная – повтори Вадеш.

– А какво могат те? – попита Риг.

Вадеш не бързаше да отговори.

– На този въпрос съществуват милиарди верни отговори – отвърна най-сетне той. – Ще ги подредя по приоритет, за да спестим време.

– Добре – съгласи се Риг. – Кое е най-важното, което могат те?

– Те могат да взривят и унищожат тази планета и да избият всичко живо на нея.

– Но защо им е? – попита Оливенко. – Какво сме им направили?

– Бях попитан какво могат те, не какво ще направят. И преди да сте ме попитали, аз наистина не знам какво ще направят. Съществуват милиарди отговори на първия въпрос, но вторият изобщо няма отговор. Това е бъдещето, а то е място, където дори и вие петимата не можете да отидете другояче, освен бавно, ден подир ден, като всички останали.