Следотърсачът [calibre]

– Специалист съм по онова, което харесвам – отвърна Риг. – Никой не рисува както трябва, изображенията винаги са плоски, а цветовете никога не са предадени точно. Никога не успяват да предадат плътността на въздуха. И като временно богат младеж в О разбрах, че картините, които най-много ми допадат, са онези, които не се преструват, че изобразяват действителността. Любими ми бяха най-старите, от епохата, когато О е бил столица на своя собствена малка империя, макар тя да не е била нищо в сравнение със... земите, управлявани от Революционния съвет.

– Не е възможно да са останали картини от златния век на О – възрази майка му. – Те са само копия.

– Копия на копия на копия – съгласи се Риг. – Но всяко копие е било обявено за точно възпроизвеждащо предишното.

– Ала по времето, когато художникът го е прерисувал, копието, което е възпроизвеждал, вече е било влошено. Та нищо чудно оригиналът да е бил също толкова уж реалистичен, колкото и онези картини, които презираш, а онази липса на достоверност, която те възхищава, да се е появила единствено вследствие на копирането от поколение на поколение.

– И все пак това, че е неволна, не намалява моята възхита – заяви Риг. Сега той бе застанал точно пред шпионката, зад която клечеше съгледвачът. – В настоящето се вижда най-ясно.

Майката кимна и се намръщи. Тя несъмнено си припомняше какво са правили на мястото в полезрението на шпионката. Междувременно шпионинът се раздвижи и скоро Риг забеляза, че новата диря спря да се образува. Онзи трябваше да се е покачил на нещо, защото сега дупката се намираше по-високо и Риг не можеше да я затули с тяло. Затова той се притисна до стената точно под втората шпионка и рече:

– За вас е невъзможно да погледнете през моите очи, знам, защото някои хора гледат от много по-високо положение.

И междувременно посочи нагоре.

Майката бе достатъчно бдителна, че да схване предупреждението му – „не е възможно да погледнете“, и да не се вторачи във втората шпионка. Сега тя знаеше къде е сляпото петно в стаята, поне по отношение на тези две шпионки, защото точно там беше застанал Риг.

По дирите на Парам той забеляза, че сестра му почти никога не е заставала в сляпото петно. Което означаваше, че станеше ли видима – за да се нахрани, да поспи, да се умие, да се преоблече, да ползва нощното гърне, неизменно беше под наблюдение. Толкова за уединението. Толкова за тайната º способност да става невидима.

За голяма чест на майка му тя не прояви никакви чувства освен онези, които бяха уместни като отклик на казаното от сина º. Очевидно осъзнаваше колко е важно да не загатва с нищо пред шпионите, че знае за тях. Ала оттук нататък, съвсем понятно, нощното гърне щеше да бъде поставено в сляпото петно, както и умивалникът.

– Все още не съм решила дали те харесвам – говореше тя. – Изглеждаш много самодоволен. Нас ни спаси смирението. Смирението и съвършената вярност. Ние не дадохме на Съвета никакви основания да ни смята за заплаха за републиката, защото не сме. Ние не правим нищо необичайно и затова хората почти не забелязват, че сме живи. Ние нямаме значение. Но твоето поведение ни застрашава. Сигурно всички вече говорят за теб. Надали може да се очаква, че прислугата ще си мълчи.