Следотърсачът [calibre]

Чудесно казано, ала Риг знаеше, че тук уединение не съществува.

Когато двамата с майка му излязоха редом от стаята, като внимателно избягваха Парам, вървяща невидима покрай стената, той приведе лице до нейното и каза:

– Убеден съм, знаете, че стаята ви е под постоянно наблюдение.

Тя се вцепени, ала продължи да крачи.

– Не е – възрази.

Двамата излязоха от трапезарията и тръгнаха по една галерия, в която бяха окачени многобройни, извънредно големи картини, изобразяващи сцени, за които Риг не знаеше нищо.

– В стените има тайни коридори – обясни той. – Някой е поставен там да ви наблюдава винаги, когато сте в стаята.

Сега майка му се спря, защото в галерията освен тях нямаше никой... все още.

– Как би могъл да знаеш това, освен ако самият ти не си шпионин?

– И аз имам дарба като Парам, но своя собствена – измърмори той. – Когато влезем в стаята ви, ще застана точно срещу дупчицата, през която наднича шпионинът. А ако той има и друга дупчица, аз ще се преместя и ще застана и пред нея.

– Ти никога не си стъпвал в тази къща, дори и като бебе! – прошепна напрегнато майка му. Очевидно не можеше да преодолее почудата откъде ли черпи сведения, вместо да предположи, че на този свят може би има и повече дарби освен тази на Парам.

Риг нежно я прегърна и устните му попаднаха точно до ухото º.

– Аз усещам дирята на всеки човек назад във времето. Виждам всички дири, оставени за десет хиляди години. Виждам и Парам. Вас двете ви наблюдават всеки път, щом останете насаме.

След това се отдръпна от майка си с най-искрена любяща усмивка и додаде:

– Знам, че усамотението сигурно е безценно за вас, толкова рядко оставате насаме. Благодаря ви, че ме водите в своето убежище.

Тя бе пребледняла. Разкритието му, че двете с Парам непрекъснато са държани под око, като че бе съкрушително, ала дали наистина си беше въобразявала, че Революционният съвет ще я остави без наблюдение? Дали наистина си е мислела, че след като дъщерята на кралското семейство е привидно изчезнала, Съветът ще приеме нейното обяснение и няма да търси момичето?

„Дали в това съм по-добър от нея, при положение че тя цял живот е живяла в този затвор?

Не съм по-добър – реши той. – Просто имам дарбата да възприемам онова, което за нея е невъзможно да види. Да разполагаш с тайни сведения не е същото като да си по-умен“.

Щом наближиха стаята º, Риг вече виждаше всичките º разходки нагоре-надолу по коридора, водещ към вратата. Тя бе минавала оттук хиляди пъти. Вечно наблюдавана, вечно подозирана, мразена от мнозина и презирана от още повече хора. Как ли бе издържала всички тези години?

Може би я привличаха надеждите и копнежите на многото други в тази страна, които мразеха Съвета и жадуваха за възстановяване на монархията. Може би в душата си тя все пак беше кралица и понасяше онова, което бе длъжна да понася, заради своя народ.