Следотърсачът [calibre]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [calibre]». Краткое содержание книги:
– И да има такива хора, съмнявам се, че ще се опитат да те убият – рече меко майка му.
– Вероятно не – съгласи се Риг. – Откакто научих каква е истинската ми самоличност, или поне за вероятността това да съм аз, се чудя кой ли е онзи, който ме е отвлякъл и отнесъл далече от майка ми, баща ми и сестра ми. Едната възможност беше да съм взет от членовете на фракция, която желае на трона да седне отново мъжки наследник. Но ако е така, защо не съм бил обучен да изпълнявам тази роля? Защо не бях възпитаван като бъдещ крал? Защото мога да ви уверя, че никога не съм долавял и най-беглия намек, че съм от кралски произход или че имам някакво велико предназначение. Затова ми се налага да заключа, че човекът, който ме възпита, не е бил от тази фракция.
Майка му не каза нищо и само се поусмихна.
– Ала все пак човек никога не знае на какво са готови хората, толкова безумни, че да искат възстановяването на кралското управление. А несъмнено онези, които желаят да възстановят наследяването на трона по мъжка линия, са най-безумните от всички.
– Има толкова много безумци по света – отвърна майка му. – Някои са безумни, ала си мълчат, а други в своето безумие дърдорят ли, дърдорят и дразнят всички.
– Разбирам укора ви, майко, но наистина се опитвам да узная как стоят нещата, за да мога да се досетя откъде би могла да дойде заплаха.
– Тя може да дойде отвсякъде – отвърна мило тя. – Може да дойде отвсякъде едновременно.
– Просто се зачудих дали покушението над живота ми е дело на фракцията, която подкрепя възстановяването на наследяването по женска линия и смята съществуването на мъжки наследник за голяма опасност. Тази фракция би могла да чака много години аз да се появя отново, за да бъда убит, съгласно указа на моята прабаба Аптика Сесамин.
– Този закон бе отменен от Революционния съвет – напомни Флакомо. – Повечето хора са забравили, че изобщо е съществувал.
– Но тъй като никога не е бил отменен от Шатрата на светлината, има и такива безумци, които смятат, че той още е в сила и убийството ми би било благородна постъпка. Казвам го, защото мъжът, който се опита да ме убие на път за насам, беше точно такъв безумец.
– Думите ти танцуват наоколо като словата на най-предпазливия ухажор – рече майката. – Трудно е за вярване, че не си бил възпитан с идеята, че си кралска особа.
– Мъжът, когото наричах свой баща, ме научи да мисля скептично и с любопитство, това е всичко. И да говоря онова, което мисля. И винаги е казвал: „Ако искаш да научиш нещо, питай някой, който вече го знае“. И затова ще ви задам, майко, два въпроса. Първо, дали вие и истинският ми баща сте ме пратили далече оттук като бебе, за да ме опазите от подобни врагове? Или съм бил откраднат от някой друг, който е смятал, че трябва да бъда опазен от вас?
В стаята се възцари мъртва тишина. Майката замря неподвижно, ръката º увисна във въздуха, а овесената каша падаше на бучки от наклонената º лъжица. Риг напълно осъзнаваше какво впечатление е направил и продължи нататък:
– Нека да задам въпроса още по-просто. Майко, дали вашето желание е да умра? Защото ако е така, ще прекратя опитите да се спасявам и ще позволя следващото покушение над живота ми да завърши с успех. Нямам желание да ви правя нещастна с идването ми у дома след толкова много години.
Тя отново се раздвижи и отпусна лъжицата в купата.
– Огорчена съм, че си способен да ми зададеш такъв въпрос.
– А аз съм огорчен, че вие отказвате да му отговорите.
– Ще му отговоря, макар и самият въпрос да ме измъчва. Аз нямах нищо общо с твоето отвличане. Бях убедена, че са те откраднали онези, които желаят смъртта ти, и предположих, че са те убили. Първите години скърбях за теб всеки ден и винаги щом се сетех за теб след това, а се сещах често. И когато научих, че е възможно да си жив, тайно дръзнах да повярвам, че ще ти позволят да дойдеш при мен. Дори и когато пристигна, се опитах да се държа така, че силата и дълбината на моята радост да не разтревожат никого. Радвам се, че осъзнаваш голямата заплаха, която те грози. Благодарна съм, че са те възпитали да проявяваш предпазливост и не си се хванал в заложения капан. Но съм горчиво разочарована от твоето предположение, че аз бих могла да стоя зад залагането му.