Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
А и сигурно не знаеше нищо за водораслите вампири. Изтича нагоре по склона и застана на полянка, обрасла с бледа трева. Мазириан се появи откъм езерото, а зад него проблясваха сребърните води.
Отстъпи няколко крачки, така че полянката да остане между двамата. Сърцето й се сви при мисълта, че и този път може да не успее.
Мазириан закрачи по тревата. Хилавите стръкчета се превърнаха в жилави пръсти, които сграбчиха глезените му с все сила.
И той изрече последното си заклинание — паралитичното проклятие. Тревата вампир се отпусна безжизнено на земята. Тзейн гледаше изтръпнала. Вече беше съвсем близо до нея и пелерината се развяваше зад гърба му. Нямаше ли слабо място? Не го ли болеше нито едно мускулче, не се ли задъхваше понякога? Тя се обърна и се затича през ливадата към мрачната горичка в другия й край. Кожата й настръхна от тъмните сенки и зловещата тишина. Но стъпките на Мазириан се чуваха все по-близо зад гърба й. И тя се втурна в злокобния полумрак. Трябваше да измине колкото е възможно по-голямо разстояние, преди да се е събудила цялата гора.
Пляс! — изплющя един камшик върху нея. Тя продължи да тича. Камшиците не преставаха, докато накрая падна. Ударите не спираха. Надигна се несигурно и отново затича с ръце пред лицето си. Пляс! Плющенето разцепваше въздуха от всички страни, а последният камшик се усука около тялото й. В този момент видя Мазириан.
Той се сражаваше. Ударите се сипеха отгоре му, а той се опитваше да сграбчи камшиците и да ги разкъса. Тяхната гъвкавост обаче многократно превишаваше силите му, те се изплъзваха от ръцете му и отново му се нахвърляха. Разярени от неговата съпротива, те се скупчиха около нещастния магьосник, който се биеше с пяна на уста и бе изпаднал в яростен транс, така че Тзейн успя да излази до края на гората и да се спаси.
Погледна назад към него и изпита страхопочитание към запечаталата се на лицето му жажда за живот, фигурата се клатушкаше сред сипещите се камшици. Силите явно го напускаха, опита се да побегне, но се строполи. Ударите се стовариха с нова ярост върху главата, върху раменете, по дългите му крака. Опита се да се изправи и отново се свлече.
Тзейн притвори очи от изтощение. Израненото й тяло бе плувнало в кръв. Но все още не бе свършила най-важното. Протегна стъпала и тръгна напред като замаяна. Плющенето на камшиците още дълго време достигаше до ушите й.
Градината на Мазириан бе изумително красива в нощния мрак. Цветовете се бяха разтворили под звездните лъчи в цялото си магическо великолепие и нощните пеперуди пърхаха около тях. Фосфоресциращи водни линии се носеха като очарователни бледи лица по повърхността на езерцето и въздухът бе изпълнен с упойващия сладък аромат на донесения от далечна Алмерия южен храст.
Задъхана и залитаща, Тзейн прекоси градината пипнешком. Няколко цветя се събудиха и я огледаха с любопитство. Хибридът изчурулика сънено, предположил, че чува стъпките на Мазириан. Сините цветя бяха подхванали някаква тъжна песен за онези древни нощи, когато бялата луна плувала по небето и ураганите, облаците и гръмотевиците властвали над всички сезони.
Тзейн не обърна внимание на нищо. Влезе в къщата на магьосника и намери работилницата с вечната жълта светлина. Златокосото същество седна във ваната и вторачи в нея красивите си безизразни очи.
Тя откри ключовете в сандъчето и успя да отмести капака. Отпусна се да отдъхне и очите й да свикнат с розовия полумрак. В съзнанието й нахлуха различни видения — високият и арогантен Мазириан, пристъпващ към Транг, за да го убие; причудливите подводни цветя на дъното на езерото; останалият без магии Мазириан в яростна схватка с камшиците… Усети докосване, което я извади от транса — съществото си играеше с косата й.
Разтърси глава и се спусна полусънена по стълбите. Отключи вратата с трите ключалки и я натисна с последните сили, които й бяха останали. Вмъкна се в помещението и протегна ръка към стъкления похлупак, в който продължаваше отчаяната гонитба между дракона и Турджан. Бутна похлупака да се строши на пода, вдигна внимателно Турджан и го постави на пода.
Докосна гривната на ръката си и той възвърна нормалните си размери. Гледаше я като втрещен — едва можа да я познае.
Тя се опита да му се усмихне.
— Турджан… свободен си…
— А Мазириан?